Кандис Бушнел - Сексът и градът

Още тогава трябваше да се откажа. Не биваше да слушам невероятно похотливата Сали Тисдейл, която в своята юпи-порно книга „Говори ми мръсотии“ възхвалява публичния, групов секс: „Това е табу в най-пълния смисъл на думата… Ако секс клубовете изпълняват предназначението си, ще има много новопокръстени. Да, плашещото заличаване на границите… Центърът няма да издържи.“ Да бях се запитала кое му е забавното.

Но трябваше да видя с очите си. И така, в бележника ми за една неотдавнашна сряда бяха вписани следните ангажименти: 21 ч. — вечеря в чест на модния дизайнер Карл Лагерфелд, бар „Бауъри“; 22,30 ч. секс клуб „Льо трапез“, Източна 27-а улица.

Изглежда, всички обичат да говорят за секс и вечерята в чест на Карл Лагерфелд, посетена от бляскави модели и модни редактори на служебна издръжка, не мина без тази тема. Всъщност тя едва не подлуди нашия край на масата. Една зашеметяваща млада жена с тъмна къдрава коса и преситено изражение, каквото могат да измъдрят само 20-годишните, твърдеше, че обичала да прекарва времето си в барове за монокини, но само в „долнопробни, като «Билис топлес»“, защото момичетата там били истински.

После всички се съгласиха, че малките гърди са по-хубави от фалшивите, и бе направено проучване кой от мъжете на масата е бил с жена със силиконов бюст. Никой не си призна, но един — около 35-годишен художник — не отрече особено усърдно.

— Ти си бил — обвини го друг — доста преуспял хотелиер с херувимско изражение — и най-лошото е… че… ти е… харесало.

— Напротив — възрази художникът. — Но и нямах нищо против.

За щастие сервираха предястието и всички напълниха чашите си за вино.

Следващ рунд. Разхвърляните жени по-добри ли са в леглото? Хотелиерът изложи теорията си.

— Ако видите, че в апартамента на една жена всичко е на мястото си, значи тя няма да иска да прекара цял ден в леглото, да си поръчате китайска храна и да я изядете там. Ще ви накара да станете и да ядете препечени филийки на кухненската маса.

Не знаех какво да отговоря, защото аз буквално съм най-разхвърляният човек на света. Вероятно в момента под леглото ми се въргаляха стари кутии от специалното пилешко на „Ген. Цо“. За съжаление бях го изяла сама. Така че теорията издишаше.

Сервираха пържолите.

— Аз — каза художникът — подлудявам, като видя жена с пола от шотландско каре и три четвърти чорапи, и после цял ден не мога да работя.

— Не — възрази хотелиерът, — най-лошо е, когато неволно тръгнеш след жена по улицата, а тя се обърне и се окаже толкова красива, колкото си си я представял. Тогава осъзнаваш колко неща ще пропуснеш в живота.

Художникът се наведе напред.

— Пет години не съм работил заради една жена.

Тишина. Никой не можеше да го обори.

Сервираха и шоколадовия мус и дойде време да тръгна за „Льо трапез“. Тъй като там пускаха само двойки — тоест мъж и жена, — бях помолила най-прясното си бивше гадже Сам — инвестиционен банкер, да ме придружи. Той беше добър избор, първо, защото бе единственият мъж, когото успях да навия да дойде с мен; второ, защото вече имаше опит в това отношение. Преди милион години отишъл в „Уединението на Платон“. Към него се приближила странна жена и му извадила мъжката гордост. Приятелката му, по чиято идея били там, избягала с вик.

Разговорът пое в неизбежната посока. Какви хора посещават секс клубовете? Аз май бях единствената, която нямаше представа. Макар никой да не бе ходил в секс клуб, всички бяха твърдо убедени, че на подобни места най-често се срещат „неудачници от Ню Джърси“. Някой посочи, че човек не влиза в секс клуб просто така, без основателна причина, т.е. че това е част от работата му. Още повече се стегнах. Поръчах на келнера да ми донесе текила.

Със Сам станахме да вървим. Писател, отразяващ масовата култура, ни даде последен съвет.

— Ще бъде ужасно — предупреди той, макар да не бе стъпвал в секс клуб. — Освен ако не овладеете положението. Трябва да поемете инициативата. Да я реализирате.

„Льо трапез“ се помещаваше в бяла сграда, изписана с графити. Входът беше дискретен, със заоблен метален парапет — евтин вариант на входа на хотел „Роялтън“. На влизане се разминахме с напускаща двойка. Като ни видя, жената закри лице с яката на палтото си.

— Забавно ли е? — попитах.

Тя ме погледна ужасена и изтича към таксито.

Вътре в малка будка седеше тъмнокос младеж с фланелка на райета. Имаше вид на 18-годишен. Не вдигна глава.