Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Може би искаш не това, което трябва — обади се Паркър. — Може би то те изпълва с неудобство.

— Искам красота. Трябва да съм с красива жена. По-силно е от мен — отвърна Баркли. — Ето защо много от момичетата, с които излизам, са глупави.

Със Скипър извадиха клетъчните си телефони.

— Телефонът ти е твърде голям — отбеляза Баркли.

По-късно с Кари отидоха в „Тунела“. Гледали красивите млади хора, пушели цигари и обръщали чашките. Баркли бил с момичето с лъснало лице, а Кари — с най-добрия му приятел Джак. Танцували, а после се пързаляли в снега като луди, докато търсели такси. Кари дори не можела да види часовника си.

Баркли й се обади следващия следобед.

— Какво има?

— Не знам. Ти позвъни.

— Казах ти, че не ми трябва гадже. Сама си си виновна. Знаеше какъв съм.

— Да, бе, да — искала да му отговори Кари. — Знаех, че си повърхностен долнопробен женкар, и точно затова излязох с теб.

Ала си замълча.

— Не спах с нея. Дори не я целунах — рече Баркли. — Не ми пука. Няма да я видя повече, ако не искаш.

— Пет пари не давам.

Страшното беше, че е истина.

През следващите четири часа обсъждали рисунките му.

— Мога да го върша непрекъснато, по цял ден — казал Баркли. — Много по-хубаво е от секса.

— Остава само работата — каза Робърт, 42-годишен редактор. — При такава заетост кой има време за романтика!

Той разказа как наскоро се увлякъл по жена, която наистина харесвал, но след месец и половина се разбрало, че няма да се получи нищо.

— Тя ме подложи на всякакви изпитания. Например трябваше да й се обадя в сряда, за да излезем в петък. Но в сряда може да ми се иска да се самоубия, а един бог знае как ще се чувствам в петък. Тя копнееше да е с мъж, който е луд по нея. Разбирам я. Ала не мога да се преструвам, като не изпитвам нищо.

— Естествено, и досега сме добри приятели — добави приятелят ми. — Непрекъснато се срещаме. Просто не правим секс.

Една неделя отидох на благотворителна вечер в „Четири сезона“. Темата беше „Ода на любовта“. Всяка маса беше кръстена на известна двойка — Тами Фей и Джим Бакър 8 8 Телевангелист мултимилионер, осъден през 1988 г. за измама, и бившата му съпруга — телевизионна водеща. — Б.пр. , Нарцис и Нарцис, Екатерина Велика и коня й, Майкъл Джаксън и приятели. Ал д’Амато седеше на масата на Бил и Хилари. Масите бяха украсени по подходящ начин. Например на масата на Тами Фей-Бакър имаше фалшиви мигли, сини сенки за очи и свещи с форма на червило. На „Майкъл Джаксън“ — плюшена горила и избелващ крем за лице.

Там беше и Боб Питман.

— Любовта не е мъртва, но цигарите са — каза усмихнат той. До него стоеше жена му Санди, а аз се криех зад изкуствения храсталак и се опитвах да изпафкам една цигара. Санди обясни, че ще катери планина в Нова Гвинея и няма да я има няколко седмици.

Аз се прибрах сама, но преди да тръгна, ми подадоха конската кост от масата на Екатерина Велика.

Донован Лийч стана от масата на Франсис-Форд Копола и дойде при нас.

— О, не! — каза той. — Твърдо вярвам, че любовта надмогва всичко. Просто понякога се нуждае от по-голям простор. Ала точно това липсва в Манхатън.

Между другото, Боб и Санди се развеждат.

Всичко започна по обичайния начин: съвсем невинно. Седях в апартамента си и обядвах здравословно със солени бисквити и сардини, когато ми се обади един познат. Негов приятел отишъл в „Льо трапез“ — секс клуб за двойки, и се удивил. Голи хора правели секс. Пред очите му! За разлика от садо-мазо клубовете, където няма истински секс, това било повече от реално. Приятелката му едва не откачила. Макар че, когато в нея се отъркала гола жена, донякъде й допаднало. Според гаджето й.

Всъщност той толкова харесал клуба, че не искал да пиша за него от страх рекламата да не го съсипе като повечето свестни заведения в Ню Йорк.

Започнах да си представям разни неща. Красиви млади двойки със стегнати тела. Срамежливи милувки. Момичета с дълги чупливи руси коси и венци от лозови листа. Момчета с идеални бели зъби и препаски от лозови листа. Аз в съвсем къса рокля от лозови листа с една презрамка. Влизаме облечени, а излизаме просветени.

Телефонният секретар на клуба рязко ме върна към действителността.

— В „Льо трапез“ няма непознати, а само приятели, които още не сте срещнали — каза безполовият глас и добави, че има „безалкохолен бар и горещ и студен бюфет“ неща, които рядко свързвам със секса или голотата. В чест на Деня на благодарността на 19 ноември щяла да се организира ориенталска вечер. Стори ми се интересно, но се оказа, че това означава ориенталска храна, не ориенталци.