Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Уха, наистина разполагаш с добри специални ефекти.

— Разполагам и с душата ти — ухили се Алиша.

Ката преглътна, сега вече наистина изплашена. А само допреди секунда не вярваше, че изобщо съществува такова нещо като душа.

— Знам какво си мислиш в този момент — каза ухилено сатаната. — Чувстваш се измамена от мен. Но e’est la vie 12 12 Такъв е животът (фр.). — Бел.прев. , аз съм сатаната, което поставя надлъгването напълно в реда на нещата. Вероятно се чудиш и за това, дали можеш да си върнеш душата като ми погодиш номер. На всички хора това е минавало през ума, но още никому не се е удало.

Ката изкриви лице.

— Знам какво си мислиш и сега. Че ти ще бъдеш първата, на която това ще се удаде. Абсолютно всички се надяват на това. Просто всички вие сте чели в книгите или сте гледали на филм доста истории, в които някому се е удавало нещо толкова нереалистично.

Алиша Кийс се усмихваше, докато Ката размишляваше дали пък сестра й не беше тръгнала все пак с истинския Исус. Вероятно той можеше да й помогне. Само трябваше да изтича при Мари и…

— Сега ще ти представя твоя колега ездач — каза сатаната.

— Ездач? — Ката вече нищо не разбираше. Какво искаше този? Да си играят на лов на лисици?

Сатаната щракна с пръсти и внезапно Ката престана да бъде пред лекарския кабинет, а на една маса в малентската сладкарница. Там обаче двамата не бяха сами.

— Нека ти представя — рече сатаната — този господин е апокалиптичния ездач, наречен „Война“… — Той посочи към бившия годеник на Мари, Свен.

— …_а този тук е апокалиптичният ездач, наречен „Глад“. — Той посочи един мъж, който беше облечен в пасторска роба, изпод която се виждаха маратонки._

— А ти ще бъдеш ездача, наречен „Болест“.

Ката не разбра и половината от това, което й се говореше. Тя знаеше само едно: искаше да излезе от този фарс.

— Аз изчезвам! — каза тя с цялата смелост, която можа да събере.

— На твое място не бих го направила — усмихна се Алиша Кийс.

— Ако правилно схващам — упорстваше Ката — ти ще получиш душата ми, когато умра. Значи, мога да правя каквото си искам. Например, да си тръгна сега.

— Да, но аз мога да те убия по всяко време — усмихна се сатаната и подхвърли със своята женска, черна, с перфектен маникюр ръка една огнена топка.

Хлъцвайки, Ката отвърна:

— Определено ще влезе в работа, ако запалката в колата се повреди.

— А когато умреш, ще притежавам душата ти, а ти, затова че ми се противопоставяш, ще бъдеш наказана за вечни времена да понасяш болките от тумора.

Ката изпита панически страх, че може да има тези болки завинаги. Тя все още не беше напълно откачила от страх, защото я крепеше само една надежда: че може би щеше да е първият човек, който ще си върне душата, надхитряйки сатаната.

След тази целувка бях като зашеметена. Йешуа също. Известно време гледахме втренчено езерото. Вече не бяхме Мари и месията. Бяхме само двама напълно неуверени души към средата на трийсетте.

— Извинявай, извинявай, идеята ми не беше никак добра — смотолевих най-накрая.

— Беше безразсъдна идея — потвърди той с неуверен глас.

— Най-безразсъдната идея на света — добавих отново.

— Не, безразсъдно беше хрумването на Петър, че и той да може да ходи по вода — усмихна се Йешуа.

Да, той се усмихваше. Леко, но се усмихваше. Не ми ли се сърдеше?

— Не ми ли се сърдиш?

Той се поколеба за малко, после каза:

— Не, не ти се сърдя.

Не ми се сърдеше!

Какво означаваше това? Харесала ли му е целувката? Да не би да искаше пак? Във всеки случай, аз исках! Но трябваше ли да насилвам щастието си? Да опитам още веднъж?

Чак такава смелост нямах. Реших като начало да се повзирам още малко в езерото.

— Понякога… — понечи да заговори Йешуа, но се отказа.

— Понякога…?

— Понякога се питам дали зад Страшния съд не се крие някакъв друг божествен план и че все пак не предстои вечно наказание за грешниците.

— Друг план? — попитах.

— Не знам какъв… но неведоми са пътищата Божии.

— По-скоро чудати… — измънках.

— Моля?

— А-аа… нищо, нищо.

Отново се вторачихме в езерото. И тогава — сякаш целувката беше смъкнала от мен всички задръжки — видях изхода от цялата дилема.

— Защо не се поразходиш няколко години по света?

Йешуа ме погледна смаяно:

— И да отложа Страшния съд?

— Именно, тогава ще можеш да покажеш на хората как да живеят според Проповедта от планината — казах аз горещо ентусиазирана — и ще спасиш още някоя и друга душа.