Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Не ми се вижда да си вникнала в смисъла на моите думи.

— До този следобед бях — отвърнах тихо.

— Значи, занапред ще можеш да живееш според Проповедта от планината? — попита Исус, в очите му имаше нещо като малък остатък от надежда.

— Да, разбира се.

— Наистина ли?

— Не.

Исус ме погледна смаяно. Чудех се дали да му обясня, че човек не може от раз да започне да следва нещо ново, че ми трябва време, за да мога да се променя изцяло, да кажем, от пет до четирийсет години.

— Това… не става толкова бързо… — смотолевих най-накрая.

— Моите ученици, като се изключи Юда, веднага заживяха според моите напътствия.

— Може би… може би техният начин на живот го е позволявал — слабо се аргументирах аз.

— Мария Магдалена също живееше според нея, след като Петър й каза за Проповедта от планината.

Хубава работа. Пак заговори за бившата си! Да се живее в сянката на бившата, по принцип не е приятно, а аз направо живеех в сянката на най-великата бивша в световната история. И какво да правя сега? За да спася света? И нашето приятелство? Да не кажа дори „любов“ от моя страна. Но от негова? Хм, понякога той ме гледаше така… сякаш беше Йешуа… не Исус. Само че той никога вече нямаше да бъде Йешуа.

Или? Какво гласеше златното правило? Трябваше да правя това, което исках на мен да правят!

При вида на прекрасното му лице усетих, че искам само още едно нещо, преди Йешуа да потегли за Йерусалим. Да бъда целуната от него! Какво пък толкова щях да загубя? И така, аз бавно се наведох към него. Взех в две ръце неговото прекрасно, леко грапаво лице и докоснах устните му с моите.

Смаяният Йешуа само смотолеви:

— Мари…

Аз само прошепнах:

— Шшшт… всичко това се вписва изцяло в правилата на Проповедта от планината.

Преди изненаданият Йешуа да смогне да попита как по-точно, го целунах.

Съвсем лекичко.

Като полъх.

Докосването на нашите устни продължи колкото едва забележимо мигване.

Но докато траеше това единствено мигване, се чувствах като в рая.

Сатаната стоеше пред лекарския кабинет, в който Ката си беше уговорила спешен час по повод необичайната липса на болки от близо двайсет и четири часа. Този път князът на мрака се беше преобразил не като Джордж Клуни, а като стройната черна соул дива Алиша Кийс. Той знаеше, че така ще се приближи до идеала на Ката за красота. Макар и вече да притежаваше душата на художничката, той искаше да й се покаже като особено съблазнителен, толкова много го беше омагьосала тя. Ако спечелеше финалната битка, може би щеше да й отреди място до себе си на трона, който щеше да изгради от костите на месията.

— Ей, шоко — беше изтръгнат внезапно от мислите си сатаната. Двама недорасли с бръснати глави се приближаваха към него. По принцип смахнатите скинове бяха една от неговите целеви групи — и това, че в ада трябваше да се занимава с такива типове, беше другият аспект на неговата работа, който допълнително го депресираше — тези скинарчета си търсеха белята.

— Разкарай се от нашия град, негроидна повлекано! — заплаши по-якият от двамата.

— Направи ми удоволствието и с всичка сила се блъсни в онази стена — нареди сатаната със своя соул глас и екипът се втурна, както му беше заповядано, към отсрещната тухлена стена. Като видя това гологлавият му другар пребледня.

— А ти — обърна се сатаната към него — иди в най-близката зала за източни бойни изкуства и кажи на тамошния сенсей, че е жълтурко.

— На вашите услуги. — Гологлавият се отдалечи целеустремено.

След което най-после Ката излезе от кабинета. Тя изобщо не забеляза лежащия на пода скинар. Беше прекалено объркана. Беше и облекчена, но най-вече объркана. Туморът го нямаше! Като по чудо. Беше необяснимо. Дали шантавата история с Исус имаше нещо общо с това или пък побърканият Клуни? Внезапно видя пред себе си Алиша Кийс. Ката се ококори.

— Здравей — каза Алиша Кийс.

— Здравей… — отговори Ката, смаяна.

— Позволете да ви се представя. Аз съм сатаната — заяви Алиша Кийс.

За доказателство тя се превърна, което бе съпътствано от ужасен мирис на сяра в същество с кървавочервено лице, рога, копита и една доста грозна опашка. От цялото тяло бълваха пламъци, в които, разбира се, сатаната не изгаряше. Той се показа така само за малко, след което отново се преобрази в Алиша Кийс, като заедно с това изчезнаха и пламъците. Когато и мирисът на сяра се разнесе и Ката отново си възвърна способността да говори, тя каза храбро: