Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

В категорията „Божичко!“ Исус искаше от хората искрено да обичат враговете си. Като се изключи Светлана, аз нямах врагове. Как да обичам тази жена? Искрено? Не лицемерно? Нима съдбата на света зависеше от това, дали ще успея да го направя?

В този момент звънна мобилният ми телефон. Беше Михи, възбуден до немай-къде, който искаше да узнае кога точно ще настъпи края на света. Когато му казах, той се развълнува още повече, а когато му съобщих и какво сме се разбрали с Исус, и че някои неща зависят от това, дали до утре сутринта ще заобичам Светлана, той само изстена:

— Втасахме я…

Веднага след това преглътна и произнесе:

— … и Франко Потенте ще си умре девствен.

Стана ми мъчно за него:

— Съжалявам за Франко.

— Аз още повече — въздъхна Михи.

В знак на солидарност въздъхнах и аз. Това сякаш го окуражи и той започна отдалече:

— Знаеш ли…

— Какво?

— Ами… — той се поколеба още малко, след което каза съвсем слабо: — … ти можеш с Франко поне веднъж…

— НЕ!

— Окей — съгласи се бързо той. Стана ми мъчно, че така брутално го отрязах. Но нали не бях влюбена в него, а секс без любов не беше по-голямо удоволствие от това, да си правиш кола маска.

— Тогава… тогава надявам се от името на моя добър стар приятел Франко, че ще успееш да убедиш Исус — прошепна дрезгаво Михи и затвори.

Въздъхнах и отново се заех с проповедта. Не може Исус току-така да създаде една камара изисквания, без да даде напътствия как обикновен смъртен да успее да ги изпълни!

Поразлистих малко и видях в Евангелие от Матей 7:12 златното правило: „Така, както искате хората да се отнасят с вас, така и вие се отнасяйте с тях“.

Добре, това се ядваше и звучеше малко като табелите в обществените тоалетни: „Моля, оставете помещението така, както бихте искали да го заварите.“ Всеки път, когато прочитах такава табела, си мислех: „Да не съм вътрешен дизайнер?“

Но сега, когато за първи път в живота си размишлявах върху думите на Исус, стигнах до заключението: може би точно това беше начинът! Ако се държах мило със Светлана, може би и тя щеше да бъде мила с мен и да се промени. И може би тогава наистина щях да я обичам искрено. Като цяло доста нереалистичен сценарий, но пък мечтите бяха позволени.

А може би, да, може би, нямаше нищо лошо в това, понякога да си мечтая и за Йешуа и мен.

Пастор Гавраил седеше на лунната светлина на пейката пред пасторския дом. Месията си почиваше в гостната, а отдалеч се чуваше как пасторът с маратонките дрънка на своята електрическа китара. Че по странно стечение на обстоятелствата това беше песента „This is the end of the world as we know it“ 11 11 Това е краят на света такъв, какъвто го познаваме. — Бел.прев. , Гавраил не знаеше. Денят беше ужасен за него. Той бе изпъдил своята любима Силвия от дома си и колкото и да твърдеше тя, че не е изпратена от сатаната и да крещеше, че знае за превъзходна психиатрия, която може да препоръча на Гавраил, той не й повярва. Не й повярва и когато тя се опита да заплаче и така да трогне сърцето му. Остана непреклонен и тогава, когато тя със задавен от сълзи глас заяви, че междувременно наистина го е обикнала.

Той отклони поглед от луната и се втренчи в тъмната градина. Почувства се по-самотен от когато и да било. Той беше изгубил Силвия.

В този миг трънливият храст пред него внезапно започна да гори.

Само тази среща му липсваше.

— Защо Моят Син Не е на Път За Йерусалим? — осведоми се горящият трънлив храст. Неговият импониращ глас наистина не беше силен, но създаваше усещането, че ще изпълни целия свят.

На Гавраил му идеше да побегне. Но тъй като Бог беше Вездесъщ, щеше да му се появи навсякъде. Като горяща палма на Малдивите, като горяща елха в Норвегия или като горящ бонзай В Япония. Нямаше измъкване от него. Ето защо Гавраил се окопити и започна да обмисля как най-добре да обясни на своя повелител, че неговият син се е забъркал със сатаната.

— А-аа, Господи, как да се изразя, нещата малко се усложниха…

— УСЛОЖНИХА? — не прозвуча така, сякаш горящият трънлив храст има особена търпимост към усложненията. Още по-малко пък към усложнените неща, които предстоеше Гавраил да опише.

— Ами, всъщност, не може да се обясни с две-три думи — запелтечи Гавраил.

— Тогава Ми Го Обясни Подробно — предложи трънливият храст.

Гавраил предпочиташе да запази всичко за себе си, понеже знаеше, че понякога трънливият храст е склонен да реагира пресилено, питайте за справка египетските фараони. Но Гавраил знаеше и това, че от Всевишния нищо не може да се скрие. Ето защо с треперещ глас той обясни какво се беше случило към днешна дата с Исус и Мари, като не спести нито една подробност: