Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Къде беше?

— Танцувах салса.

На Гавраил му трябваше известно време, докато успее да затвори зяпналата си от изумление уста.

— Беше много хубаво — отбеляза Исус и се усмихна ободрено.

Боже мой, запита се Гавраил, дали е истина неговото абсурдно предположение, наистина ли месията има чувства към Мари? Тази, която в часа по конфирмация с нейните хленчения и любовни терзания едва не принуди Гавраил да й смени вероизповеданието? Само за да не му се налага да я търпи повече.

Гавраил просто трябваше да разбере какво се беше случило. Исус имаше да изпълнява мисия и не биваше някакви си чувства да му попречат!

— Ти… ти изпитваш ли нещо към тази жена? — попита внимателно Гавраил.

Исус бе неприятно засегнат от този въпрос. Той не обичаше да говори за чувствата си, но тъй като никога не беше лъгал през живота си и не искаше да го прави и сега, каза:

— Тя ме вълнува така, както никой досега не го е правил.

На Гавраил му идеше да крещи! Идеше му да откачи! С ангелска сила да се върне в миналото и да направи така, че Мари никога да не се беше раждала! Но тъй като вече не беше ангел, а само човек, той се ограничи с въпроса:

— По… по какъв начин?

— Още от малък всеки гледа на мен като на Божи син, — обясни Исус — а Мари… тя гледа на мен някак си различно.

— Като на танцьор по салса? — попита горчиво Гавраил.

— Като на съвсем обикновен човек.

— Но ти не си обикновен човек — възрази Гавраил.

— И аз това й казах — подсмихна се Исус.

— И Мари…? — попита Гавраил.

— Не ще и да чуе.

— Има си хас — изсумтя Гавраил.

— За кратко успях да се почувствам напълно необременен — каза Исус и се усмихна. Гавраил не можеше да повярва и само сумтеше.

— Дори научих нещо от нея — каза Исус.

— Как да се кълчиш ли?

— Това също. Но най-вече научих от Мари — продължи Исус — че хората могат да бъдат насърчавани сами да си прощават.

Гавраил спря да сумти. Това беше учудващо мъдро. Ако и да идваше от Мари. Тя… тя беше… наистина беше научила месията на нещо… направо невероятно!

— И освен това ми даде утеха — каза меланхолично Исус.

Гавраил познаваше този поглед. Точно така гледаше той, когато Мария Магдалена беше до него. Това бе поглед, който означаваше: „И аз имам нужда от някой до себе си.“

Исус наистина беше влюбен в Мари! Може би самият той още не си даваше сметка за това, нали му липсваше опит в тези работи, но Мари бе докоснала сърцето му. В това спор нямаше!

Любовта, такава, каквато Бог я бе измислил, наистина беше странно нещо. Но че собственият му син ще я срещне два пъти. Всевишният със сигурност не е предвидил.

Или пък напротив? Все пак, нали Всевишният е наречен така и поради факта, че е Всезнаещ. Всичко това съвсем обърка Гавраил.

— Но… — попита вече колебливо той — ще пренебрегнеш ли заради Мари своята мисия?

— Какво? — учуди се Исус.

Гавраил се ядоса сам на себе си. Току-виж подсказал на Исус подобна глупава мисъл. Да не вземе сега пък да не дойде небесното царство на земята, само защото той не умее да си държи устата затворена?

— Питаш това заради своята любов към Силвия? — искаше да узнае от Гавраил месията. С което пък тикна самия Гавраил към глупавата мисъл, че ако Страшният съд не се състоеше, Гавраил можеше да продължи да си живее щастливо със Силвия. И да се наслаждава на любовната игра. И на всички неща, за които тя говореше, и които още имаше да му показва. Това, за кама сутра, например, звучеше много интересно.

— Мислиш ли, че ще бъде правилно, ако поизчакаме още малко? — попита Исус нерешително. Очевидно и той искаше да прекара още известно време с Мари.

Гавраил се бореше със себе си. Може би тъкмо сега той и Исус биваха подложени на изкушение. Той трябваше да се противопостави на тези чувства. Трябваше да остане твърд. По волята Божия!

— Още днес замини за Йерусалим — трескаво предложи той на месията. — Трябва да въдвориш небесното царство на земята.

Исус помисли, после се сети за задълженията си и заяви:

— Безспорно имаш право.

Той взе от гардероба чантата с инструментите си и се сбогува:

— Всичко хубаво, приятелю.

Гавраил отвърна:

— Всичко хубаво.

След което месията напусна пасторския дом. Гавраил гледаше след него и си мислеше: „За малко, нещо толкова глупаво като любовта, да обърка Божиите планове.“