Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Ще бъде глупаво, ако сега се прегърнем, нали? — попитах глухо.

— И кичозно — отговори тя.

— Абсолютно.

— Но напълно уместно — отбеляза. У нея отново се прояви психоложката. Но за първи път в живота ми това не ме ядоса. Изправих се нерешително. Тя също. И се прегърнахме.

Може би това с почитането на родителите, не беше чак толкова трудно.

На връщане към вкъщи се чувствах някак облекчена, и то не само защото вече имах по-сигурни позиции за небесното царство. Тогава ми се стори, че видях от другата страна на улицата Свен как… разговаря с Джордж Клуни?

Видях ги двамата само за миг, преди да завият зад ъгъла и да изчезнат от погледа ми. Но почти бях готова да са закълна, че това беше Джордж Клуни.

Маленте ставаше все по-странно място.

Като се прибрах вкъщи, игнорирах Светлана и дъщеря й — никъде в Десетте Божи заповеди не пишеше, че трябва да се почитат измамничките и децата на измамничките. Отидох в стаята на Ката, за да й съобщя, че татко ме е изхвърлил от вкъщи. Но нея отново я нямаше. Нали щеше да остава в Маленте, за да ме утешава?

Погледнах най-новата й рисунка. И установих, че най-новата критика на Ката към Бог не беше по-мека от предишните.

Гневът на Ката към Бог вече нямаше задръжки, беше остър и груб. Изплаших се. Прелистих скицника назад и видях друг комикс, на който тя изкрещяваше на Бог, че има тумор.

Значи пак имаше тумор?

О, не!

Бог не беше чул молитвата ми.

Ядосах се още повече, защото сега знаех, че го има.

Какво му ставаше на Бог? Защо не помагаше на Ката? Добре, знам, че не е само моята молитва на главата му. Но нали все пак той не е колцентър, който да може да се претовари. Или? „Здравейте. Свързахте се с центъра за услуги на Бог. Ако имате молитва за изслушване, натиснете едно. Ако искате да изповядате греховете си, натиснете две. Ако сте станали жертва на насилие, натиснете три… Съжаляваме, но в момента всички линии са заети, моля, опитайте да се свържете по-късно… туттуттут…“

— Какво е това туттут? — попита Ката, която влезе в стаята с прясно изпечени кроасани и забелязах, че от силния шок съм започнала да туткам на глас. Започвах да губя чувство за реалност.

— Туморът пак се е появил — казах направо.

— Не, не е — отвърна решително тя.

— Ами рисунките…

— Само възпроизведох старите спомени — твърдо отрече тя. Седна на леглото си и изстена, имаше силно главоболие.

Понечих да се притека на помощ, но Ката избухна:

— Просто изчезни от стаята ми!

Изкрещя ми това с неподозиран досега гняв! Толкова агресивна е била към мен само един-единствен път. Тогава понечих да се разплача в болницата, когато тя ми разказа за ужасните си болки. Сълзите ми толкова я разгневиха и така ми се разкрещя, че трябваше да офейкам.

Очите на Ката искряха по същия начин, както тогава в болничното легло. Беше някаква смесица от гняв и физическа болка. Сега вече всичко ми стана ясно.

Премаля ми. Разтреперих се цялата. Отчасти от гняв към Бога. Но най-вече треперех от страх за сестра ми. Не исках отново да я гледам как страда. Никога повече!

И ако Бог не искаше да я спаси от тази болест, тогава трябваше да го направи неговият син!

Хукнах с всички сили към пасторския дом и позвъних. Гавраил отвори вратата, видя ме и… веднага я затръшна под носа ми. Позвъних още веднъж, Гавраил отново отвори, аз сложих крак във вратата, той отново я затръшна. Извиках от болка, започнах да разтривам крака си, сипейки проклятия, пак натиснах звънеца, напразно чаках вратата да се отвори отново, наведох се към процепа на пощенската кутия извиках през него:

— Той ми каза, че е Исус! — и след две десети от секундата Гавраил отново отвори вратата.

— Къде е Исус? — попитах. Сега, когато дърводелецът трябваше да излекува сестра ми, той вече не беше за мен Йешуа, а Исус, Божият син.

— Това не те засяга — отвърна сурово Гавраил.

— Може и да ме засяга.

— Не те засяга.

— Засяга ме.

— Не те засяга.

— Засяга ме!

— Май разговорът зацикли, не мислиш ли? — каза самодоволно Гавраил.

— Така ще ви опухам, че и вие ще зациклите — отвърнах. За дипломация нямах нито време, нито нерви.

— Общуването с Исус изобщо не ти е повлияло — отбеляза критично Гавраил. Тъкмо щеше отново да затвори вратата, когато се заканих:

— Ако не ми помогнете, тогава ще разкажа на майка ми, че вие… че вие…

— Че аз какво? — попита Гавраил.

Нямах и бегла представа какво. Знаех само, че има нещо около Гавраил, но това, с машината на времето, не беше разумно обяснение. Ето защо се придържах към мотото „Блъфирай“ и отправих предупреждение към пастора: