Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Когато най-после си възвърнах способността да говоря, попитах Михи:

— И… и Исус е предсказал това?

Просто не можех да си представя, че Исус — че Йешуа би участвал в това.

— С обявяването на приближаващия край той ще накара много хора да се замислят за своите действия и да намерят пътя към Бог — заяви Михи.

— Това… не го вярвам.

Тогава Михи взе Библията, разлисти я и каза:

— Пише го на много места, виж например в Матей 24, Исус казва: „Тогава ще каже и на тези, които са от лявата му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.“

— Добре се ориентираш в материята… — смотолевих. И после попитах боязливо: — Знаеш ли какви са критериите за приемане в небесното царство?

— Явно си убедена, че този мъж е Исус — каза Михи. Вече изглеждаше ужасен. Моят страх изглежда бавно се бе пренесъл върху него. Или той наистина се тревожеше за мен.

— Какво трябва да прави човек — обясни тогава той — не е казано точно в Откровението на Йоан. Но предполагам, че ако човек се е ръководел в живота си от множеството повели в Библията, не би трябвало да има проблеми.

— Множеството? Мислех, че са само десет.

— Много повече са, цял куп. Със сигурност над седемстотин — заяви Михи. При това той нервно се изкиска, понеже по челото ми беше избила пот. Аз не знаех дори десетте заповеди! Като се изключат „Не убивай“, „Не кради“, „Почитай родителите си“…

О, о! Почитай родителите си, ето че вече имаме проблем!

А какво ли беше положението със заповедите, които още не знаех?

Помолих Михи да ми каже други повели.

— Но много от тях изобщо не те касаят.

— Например?

— В петата книга на Мойсей пише: Мъжете не бива да носят женски дрехи.

— Лошо му се пише на Дейвид Бекъм — казах.

Михи взе Библията и ми показа друга повеля:

— „Да не чифтосваш две животни от твоя добитък, които са от различна порода.“ (Левитикус 19:19).

— Ще кажа това на морските свинчета и на кучетата — рекох и имах чувството, че с тези правила наистина няма да стигнем до никъде.

Михи продължаваше да прелиства:

— „Ако двама мъже се спречкат и жената на единия се притече да отърве мъжа си от другия, и ако тя протегне ръка и го хване за срамните части, тогава можеш да й отсечеш ръката.“ (Второзаконие 25:12).

— Това сякаш е взето от самия живот — казах нетърпеливо. Зверски се страхувах, а трябваше да слушам безполезни правила.

Михи понечи да прочете и предписанията за къпането от третата книга на Мойсей, които трябваше да се спазват от мъжете след семеотделянето, но дръпнах Библията от ръката му:

— Това вече наистина не ми се слуша.

Той кимна с разбиране и каза:

— Мисля, че е напълно достатъчно човек да се придържа към десетте заповеди.

Понеже не ги знаех всичките, накарах Михи да ми посочи мястото, където бяха изброени десетте заповеди. И така, за първи път в живота си четях Библията задълбочено. До какво ли не води инстинктът за самосъхранение…

С първите три заповеди нямах проблеми: Един е Бог, да не се кланям на други богове, освен на него и да не си правя кумир и никакво изображение на него. Дотук всичко беше окей. Макар че за момент отново си представих образа на Бог, легнал на кушетка при психотерапевт, защото проявяваше характерните черти на някой, вманиачен на тема контролиране на ситуацията.

И четвъртата заповед беше приемлива: трябваше да почивам на седмия ден. Всъщност, правех това цял живот, не бях от работохолиците, които работят и през уикендите. Някак си ме забавляваше представата, че привържениците на непрекъснатото работене в крайна сметка именно по тази причина нямаше да отидат на небето… Също не съм убивала, не съм прелюбодействала (нали никога не съм била омъжена, а женените мъже не се интересуваха от мен). Не съм и крадяла (най-много да взема нещо на заем и да не го върна) и нито съм пожелавала къщата на ближния, нито пък жена му (за „пожелаване на мъже“ не се казваше нищо в деветата заповед).

Според Михи, аз, в своя страх от огненото езеро, тълкувам едностранчиво заповедите в своя полза. Разбира се, той имаше право, аз често съм пожелавала мъжете на други жени. Твърде често. И, противно на това, което ми се е искало, твърде често не съм ги получавала.

Бях нарушила и десетата заповед, като реално постоянно пожелавах нещата на хората: кабриото на Марк, колекцията от обувки на колежката, фигурата на Дженифър Анистън…

Но това, което ми създаваше най-много главоболия, беше заповед номер пет, онази тъпотия с родителите! Дали щях да успея да изгладя нещата до свършека на света, когато и да е той?