Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Изглежда тази жена обичаше Бог толкова, колкото го обичаше и самият сатана. Той я погледна по-внимателно и забеляза тумора в главата й. Болест, която не той беше измислил, която дори не би му хрумнала, тя просто си беше част от природата и той така и не можеше да си обясни защо. Може би Смъртта имаше пръст в тази работа. Ама че неприятен тип, наистина.

Едно обаче беше ясно: тази жена, имаща такава силна воля нямаше да живее още дълго. Най-много един-два месеца.

И тя беше страшно разгневена на Бог. Може би беше добра кандидатка за ездача „Болест“.

Докато седяхме на мостчето, хванати за ръце и ни галеха първите слънчеви лъчи, почувствах Йешуа по-близък. Йешуа. Не Исус.

Така близък, както отдавна не бях чувствала някой мъж. А така както Йешуа държеше ръката ми, здраво и в същото време нежно, и той чувстваше същото като мен — поне така се осмелявах да се надявам.

Тук и сега, по време на изгрева при Малентското езеро, ние бяхме просто Мари и Йешуа. Не ж и в от н о. И месия.

Но за съжаление аз притежавах завидния талант да развалям всеки хубав момент. Защото ако нещо беше хубаво, исках то да трае вечно. Но тъй като това не беше възможно (понякога на човек му се налага да отиде до тоалетната), исках поне това прекрасно нещо да се случва и за в бъдеще.

— Мислиш ли, че можем да прекараме още една чудесна вечер заедно? — попитах възторжено.

Йешуа ме погледна печално. Какво се беше случило? Да не би да не можеше Божият син да бъде с една смъртна? Нещо забранено ли направихме? Не можех ли просто да си държа устата затворена? Защо нямаше вградена в устата ми автоматична тапа, която да я запушва всеки път, когато се канех да попитам нещо глупаво?

— Наистина вечерта беше прекрасна.

Значи и той намираше, че вечерта е била хубава! Не, дори прекрасна!!!

— Но за съжаление не можем да я повторим пак.

Това дълбоко ме засегна. Попитах тъжно:

— За… защо не?

— Защото имам да изпълня една мисия.

Не звучеше никак весело, казвайки това. Бях объркана. Мисия? Не можеше ли просто да си вземе отпуск от рая?

— Каква мисия? — осведомих се.

— Не си ли чела Библията? — попита учудено той.

— Да, да, чела съм я, разбира се… — запелтечих. Просто не посмях да му кажа, че си нямам и понятие от Библията и че според мен езикът й трябва малко да се осъвремени.

— Значи знаеш защо бродя по земята.

Той отдръпна ръката си. Това заби стрела в сърцето ми. После си взе обувките и се изправи.

— Сбогом, Мари.

— Сбогом? Никога ли… няма да се видим отново? — попитах. Ставаше все по-мъчително.

Вместо да ми отговори ясно на този въпрос, Йешуа каза нещо невероятно:

— Ти ми даде много.

Дала съм му много? Нещо не схващах.

Тогава той нежно ме погали по бузата.

Малко ми оставаше да изпадна в кома от огромното удоволствие, което изпитах.

После отмести ръката си от лицето ми.

Стана ми ужасно студено.

А Йешуа се запъти по мостчето към брега.

Исках да извикам след него „Остани!“, но не бях в състояние да произнеса нито звук. Просто сърцето ми беше смазано, задето вървейки по на брега на Малентското езеро, той си отиваше от живота ми.

Съзнавах колко е била абсурдна надеждата ми да прекарам още една вечер с Йешуа. Или хиляди. Но знанието не можеше да предпази от болката.

Мъката бе направила почти невъзможна способността ми да се овладея, когато през главата ми се стрелна мисълта: „Мисия? Каква мисия?“

Малко по-късно бясно звънях на вратата на видеотеката на Михи. Той отвори, този път още по-сънен от миналия ден. Носеше тениска с надпис: „Тук няма нищо за гледане!“

— Каква е мисията на Исус? — изтърсих.

— А?

— Каква Е Мисията На Исус?!?

— Не ми викай.

— Не Ти Викам!

— Тогава не искам и да знам какво е когато крещиш.

— ТАКАААААА!!!!!

— Можеш да направиш кариера като сешоар — отговори Михи.

Изгледах го нервно.

— Влизай, ще ти обясня — предложи ми той.

Михи седна зад щанда и отпивайки от силното си кафе, започна да ми разказва за многото пророчества в Библията за свършека на света. Имаше такива в книгата на Даниил, а също и самият Исус бе пророкувал в Евангелията края на света, но най-подробно това беше описано в края на Библията, на последните страници, в откровението на Йоан. Със затаен дъх слушах как Михи ми разказва за финалната битка между доброто и злото. За апокалиптичните ездачи, сатаната и за това, как Исус ги е победил всичките в една битка и е превърнал нашата земя в небесно царство, в което той заедно с вярващите в Бог живее във вечен мир. Без нищета, без мъка и преди всичко: без смърт. Сега разбрах защо Йешуа бе дошъл на този свят.