Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— А случвало ли се е с тези, които те следваха… ааа… да нощувате в тесни пещери… където хората трябва… взаимно да се топлят…?

Май не се получи много.

Исус поклати глава:

— Мария Магдалена и аз никога не сме лежали един до друг.

Както сестра ми обичаше да казва: „Платон е бил абсолютен идиот“.

— Мария ми беше казала… — продължи да разказва Исус, но спря.

— Какво е казала? — попитах.

Той не искаше да отговори.

Очите му отново се изпълниха с тъга. В името на своята мисия той се беше отказал не само от семейството си. Но и от любовта си. Постъпил е тъпо, ако ме питат мен.

Исус беше доял мелбата си и ръката му лежеше на масата. Отново ми идеше да положа своята върху нея, за да го утеша. Този път не се въздържах. Беше ми все едно дали това е Божият син, в този момент за мен той бе само един тъжен мъж, когото силно желаех. Може би дори твърде силно. Ръката ми се приближаваше до неговата. Той забеляза това и със спокойно движение отдръпна ръката си. Не желаеше да го утешават. Не и аз.

Но той и сам не можеше да се утеши, в погледа му все още се четеше меланхолия. Тъй като не исках да го гледам такъв, започнах да обмислям как да го отклоня от мислите му. Нали искаше да види как живеем ние, днешните хора. Така че може би трябваше да отидем на това място в Маленте, където е най-оживено.

— Сетих се какво ще ти покажа — усмихнах се аз.

— Какво? — полюбопитства Исус.

— Салса!

Към единайсет часа влязохме в единственото заведение в Маленте, което беше отворено по това време, клуба по салса, който типично за Маленте носеше неоригиналното име „Тропикъл“. Клубът беше разположен в някакво мазе, тук никой не обръщаше внимание на надписите „Пушенето забранено“, а настроението вътре беше на макс. Куп млади хора танцуваха на фантастични латиноамерикански ритми. Ние с Исус рязко повдигнахме възрастовата граница и то далеч не само защото той беше на над две хиляди години. Той видимо беше скандализиран от разпасания танц, от плътно прилепналите дрехи и мъжките ризи, които някак неприятно излагаха на показ косматите гърди.

— Да не би танцуването да е забранено? — попитах за всеки случай, защото внезапно ме обхвана страх, да не би да съм сбъркала, довеждайки го в този клуб.

— Не, още цар Давид е танцувал, показвайки прелестите си, за да слави Бога.

Показвайки прелестите си? Бррр…

Смесихме се с множеството. Според представите на Исус някои жени също изглеждаха по-разголени, което личеше от неодобрителния му поглед.

— Искаш ли да си ходим? — попитах го.

— Не, свикнал съм да се движа сред грешници — отговори той.

— Но… нали няма да вземеш сега да изписваш греховете им на пода?

— Няма.

— Добре.

— Ще посоча на тези хора правия път.

Той тръгна към една девойка, чието горнище сигнализираше на мъжете: всъщност съм облякла това колкото да не е без хич.

Но аз тръгнах след Исус, изпреварих го и застанах пред него:

— Тук никого няма да убеждаваш — спрях го аз. Предположих, че все пак повечето хора в клуба нямат кой знае какви грехове, поне не и според моите представи.

— Но… — понечи да спори Исус.

— Не и тази вечер!

Той вдигна озадачено едната си вежда.

— Искаше да ти покажа как живеят хората днес. Но просто няма да мога да го направя, ако се изживяваш като Божия син.

— Но аз съм Божи син — отвърна Исус. За първи път го виждах объркан.

Отиваше му. Придаваше му някаква крехкост.

— Но ти си и човек — обясних аз. Точно това бях почувствала, когато заговори за родителите си и Мария Магдалена.

Сега той повдигна и другата си вежда.

— Тази вечер бъди просто Йешуа.

Той помисли малко и после се съгласи:

— Така да бъде.

Веднага изредих няколко правила, тип „бъди обикновен човек“, към които да се придържа тази вечер, в салса клуба:

1) да не се пеят псалми.

2) да не се споделя хляба.

3) да няма кавги с грешници.

4) да не се танцува с разголени прелести.

На последното правило Исус се изсмя високо, изглежда обичаше да се смее на шегите ми, и каза:

— Не се тревожи за това.

Като цяло той прие правилата ми с усмивка. Но не само Йешуа трябваше да забрави за известно време, че е Божия син — аз също трябваше да го направя. Е, що се отнася до мъжете, аз умеех по уникален начин да си затварям очите. Независимо дали за флиртовете на Марк с други жени или за неприятния навик на Свен да си реже ноктите на краката в хола, винаги се правех, че не виждам. Така, както само ние жените умеем, когато твърдо сме решили да запазим връзката си с някого. Точно тази женска способност за самозалъгване исках да приложа тази нощ.