Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Хммм — изръмжа вратарят в знак на съгласие.

Да, скъпи ми Исус, времената са се променили. За съжаление.

Футболистите бяха толкова пияни, че току-виж наистина започнали да ме замерят с камъни. Трябваше да разчитам само на пияното им състояние някой камък да не ме уцели, ето защо едва запазвах самообладание.

— Вече наистина трябва да тръгваме — пошепнах на Исус.

— Първо ще си изядем банановата мелба — не отстъпваше той, докато вратарят вече вземаше в ръка едно малко камъче.

— Съжалявам, но мисля, че с твоята максима „подложи и другата си буза“ няма да стигнем далеч — предупредих аз.

— Аз и не мисля да подлагам бузата си — заяви Исус и се изправи.

О, Боже, да не вземе пък сега да изсуши някого?

Но Исус не направи нищо такова, само мълчаливо написа с пръсти нещо на пясъка. Нищо не можех да разчета, за мен това бяха нечетливи йероглифи. Но футболистите се втренчиха в пясъка. Зяпаха го известно време. После ужасено се отдалечиха. Исус духна върху пясъка и написаното изчезна.

— Какво… какво написа там? — попитах.

— Всеки може да прочете на пясъка своите собствени най-лоши грехове — усмихна се Исус.

Сигурно беше прочел мислите им.

О, Боже, да не би да е видял и това, което сторих на Свен?

Исус погледна измъченото ми от чувство за вина лице:

— Не бой се, Мари, не съм отгатнал греховете ти. Направих го само с тези мъже. Затова ти не можа да разчетеш написаното.

Уффф.

— Какво всъщност значи садо-мазо? — попита Исус.

Запитах се на кой ли футболист му се е изписало това. И как да отговоря на такъв въпрос, без да се изчервя.

— Какво означава укриване на доходи. А също и това да изпратиш майка си в мизерен приют.

Не знаех на кой въпрос да отговоря най-напред и дали изобщо бих могла. Тогава реших да разкажа на Исус какво се беше случило със Свен. За това, колко много съжалявам, но че не съм могла да постъпя иначе, освен да зарежа Свен пред олтара, защото не съм го обичала достатъчно и че така съм разбила сърцето му. Както и колко виновна се чувствам заради всичко това. И че как цял живот няма да мога да си го простя.

— Сега ще ме заклеймиш ли? — попитах боязливо.

— Не — отговори той. — И знаеш ли какво означава това?

— Че и аз не трябва да се упреквам? — попитах, изпълнена с надежда най-сетне да мога да се отърва от гузната си съвест.

— Хм — той се прокашля и затърси правилните думи.

— Искаше да кажеш друго, нали? — попитах колебливо.

— Всъщност, исках да кажа, че не бива да правиш повече така.

— Аха — казах разочаровано и допълних: — Но и без това не планирам да зарежа още някого пред олтара…

— Това е добре — отсече Исус.

И след като помисли известно време, каза:

— Но и това, ти сама да си простиш, също е добра идея.

— Наистина ли? — попитах учудено.

— Дори трябваше и на мен да ми хрумне — рече той. — Ето че научих нещо и от теб.

За което той ми се усмихна благодарно. Беше хубаво. Усмивката му топлеше сърцето ми. Както и фактът, че най-после можех сама да си простя за това, което се случи със Свен.

— Нали вече си предотвратявал едно замеряне с камъни? — попитах Исус, когато той отново се зае с мелбата си. За първи път тази вечер можех отново да дишам спокойно.

— Да, беше една уличница — обясни той.

— Мария Магдалена ли? — попитах.

— Мария Магдалена не е уличница! — заяви сърдито Исус.

Ай-ай-ай-ай, значи чувствата му към бившата бяха още силни. Ако изобщо беше бивша.

— Мария Магдалена си беше съвсем нормална жена — обясни Исус, сега вече малко по-спокойно.

— А ти как се запозна с нея? — попитах.

— Бях приет от нея и сестра й Марта в дома им. Тя намаза краката ми с мехлем.

Да не би Мария Магдалена да е била педикюристка? Глупости, навремето определено не е имало такава професия.

— А после подсуши краката ми с косата си.

Ами… ако човек си пада по това, защо пък не?

— От този ден нататък Мария Магдалена стана мой последовател — усмихна се Исус. При вида на тази усмивка усетих, че ме обзема ревност. Доста откачено чувство, ако го изпитваш спрямо Исус. На всичкото отгоре в главата ми се появи и образът на танцуващата Мария Магдалена от „Исус Христос суперзвезда“.

Въпреки това не можех да се отърся от ревността.

Вероятно чувствата ми не са така възвишени, както ми се искаше. Просто трябваше да разбера дали, следвайки го, Мария Магдалена не е споделяла и леглото му, но как можех възможно най-дискретно да задам този въпрос?