Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

В този момент малката ме видя и ми се изплези. Аз й показах среден пръст и излязох от вкъщи.

С Исус имахме уговорка да се срещнем на мостчето, на което бяхме седели тази сутрин. За мнозина среща като тази би била фантастично преживяване — добре де, може би Осама бин Ладен правеше изключение. Защото си бе дал сметка, че за нищо и никакво се е мотал през последните десетилетия по афганистанските пещери без всякакви санитарни удобства. Но аз си бях само Мари от Маленте. За какво можеше да си говори с него такава като мен? Чувствах, че няма да е по силите ми.

Стъпих на мостчето, на което стоеше Исус, огрян от вечерното слънце. Гледката беше толкова великолепна, че Микеланджело сигурно би преосмислил още веднъж концепцията си за Сикстинската капела. Исус си беше с все същите дрехи, които все така не изглеждаха износени — в това отношение чисто практически си беше удобно да си месия. Когато тази сутрин го видях, чувствата ми към него бяха все още тотално объркани, но сега бе останала само уплахата.

— Здравей, Мари… — поздрави ме Исус.

— Здравей…

Беше ми трудно да кажа „Исус“, така че се задоволих само със „здравей“ и закопчах най-горното копче на ризата си. Чувствата ми към него продължаваха да бъдат неприемливи.

— Какво ще правим сега? — попита той.

— Аз… първо да ти покажа набързо Маленте — предложих смутено.

— Добре — усмихна се Исус.

„Не е чак толкова зле“, помислих си.

Заведох Исус във втората църква на нашето градче. Тази, в която някога са се оженили родителите ми. Божият храм, мислех си, ще бъде подходящо място за тази среща. Определено по-добро, отколкото местният клуб по салса.

— Често ли идваш тук? — осведоми се Исус, когато влязохме в малката непретенциозна църква.

Как да отговоря на такъв въпрос? Неподправената истина? Или да излъжа? Но да се лъже Исус съвсем не е добра идея, особено ако наистина има ад.

— Понякога — отговорих. Даването на уклончив отговор ми се стори правилен изход от ситуацията.

— А коя е любимата ти молитва, която произнасяш в тази църква? — полюбопитства Исус.

О, Боже, не бях в състояние да назова нито една. Мисълта ми трескаво заработи и аз отговорих:

— „Ела, Господи Исусе, бъди наш гост и благослови това, което си ни дарил.“

— Храните се в църквата? — учуди се Исус.

Боже, колко неловко! Реших да си затворя устата, преди да съм се оплела съвсем. Запътихме се мълчаливо към олтара. Не беше възможно Исус да се радва при вида на всички тези кръстове — сигурно му навяваха неприятни спомени — но той изглеждаше съвсем доволен, че в този дом Бог биваше почитан.

Само… аз не бях точно образец на почитанието. Тук се чувствах някак си некомфортно. Как ли щях да преживея цялата вечер?

Исус разглеждаше картините по стените, докато аз трескаво се взирах в пода и мислено си отбелязах, че няма да е зле църквата да се поизмете.

Изведнъж Исус сякаш се разсмя.

— Какво има? — полюбопитствах и вдигнах поглед от мръсния под към него.

— Майка ми изобщо не изглеждаше така. — Той посочи една картина с Мария, която имаше на главата си ореол и приличаше на изсечена от абанос. Мария в обора с младенеца на ръце.

— Имаше много повече бръчки — усмихна се Исус.

„Не е чудно, при такова семейство“, помислих си.

— И кожата й беше по-тъмна.

Да, църквата не си пада по южняшките типове.

— Били са трудни времена за нея — продължи Исус.

Много трудни. На всичкото отгоре всички са я смятали за луда.

Погледнах към Йосиф, който стоеше до Мария и си помислих, че най-вероятно той е оглавявал списъка на тези, които „са смятали Мария за луда“. Значи, идва жената и му казва, на него, мъжа, с когото никога не е правила секс: „Хей, Йосифе… ааа… няма да повярваш какво ми се случи…“

Исус забеляза, че съм се втренчила в Йосиф и обясни:

— Първоначално Йосиф е искал да разтрогне годежа тихомълком, за да не бъде обезчестена Мария. Но после на сън му се явява ангел и му обяснява кой расте в утробата на Мария. И тогава той приема Мария за съпруга.

Мъж, който се жени за бременна жена. Похвално. Това и днес не всеки го прави.

— Оттогава той ме е обичал и ме е отгледал като свое дете — продължи да разказва Исус.

— Но как се отглежда Исус? — учудих се.

— Със строгост. Веднъж Йосиф ми забрани да си показвам носа навън.

— А ти в какво се беше провинил?

— Когато бях на пет години направих дванайсет врабчета от глина по време на шабат.

— И какво лошо има в това…?