Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Не ми се струваше добра идея и това, да отидем на любимото ми място за губене на време. Как щях да му обясня раздела „Забранено за лица под 18 години“ във видеотеката на Михи?

Значи, трябваше да бъде нещо по-безобидно. Например, да ядем сладолед в най-добрата гелатерия на света! Тя се намираше насред пешеходната зона на Маленте. Собственикът, за да създаде средиземноморска атмосфера, дори беше насипал пясък, което му докара сума ти неприятности с притежателите на кучета.

— Ето това е най-доброто изобретение на нашето време — посочих аз банановите мелби, които ни бяха сервирани.

— Това не говори добре за вашето време — заяви Исус, на когото няколко урока по ирония никак нямаше да бъдат излишни.

Ние мляскахме и мълчахме. Доста дълго време. Беше ми неприятно. Затова се опитах небрежно да възстановя хода на разговора:

— Значи ти живееш при Гавраил?

— Да — отвърна той кратко, но любезно.

— Хубава ли е стаята ти при Гавраил?

— Да.

Трябваше да престана да задавам въпроси, на които можеше да се отговори само с „да“ или „не“.

— Как ти се струва Маленте? — попитах тогава.

— Хубав.

Хрхрр! Разговорът отиде в пета глуха и замря. Мълчанието ставаше все по-дълго. Всяка минута се точеше до безкрайност. Идеше ми да сложа край на тази среща, защото нямах представа какво още може да си каже човек с един месия. Но може би щях да съм първата жена, зарязала ей така Исус по време на среща. А може би изобщо нямаше да съм първата? Щеше да ми бъде интересно да науча дали вече някой е правил това. Например, Мария Магдалена. Но моментът не беше подходящ да повдигам тази тема.

— Окей — предложих най-накрая — значи искаш да знаеш как живея аз. Ами питай ме тогава. Каквото и да е. Всичко, което те интересува.

— Дадено — каза Исус. — Още ли си девствена?

Задавих се с парченце банан.

— Как… как се сети за това? — казах, кашляйки.

— Ами, нямаш деца.

— Така е.

— А си вече стара.

Е, много благодаря.

— Много, много стара.

По въпросите на галантността също можеше да вземе някой и друг урок.

— В Юдея жените на твоята възраст бяха вече баби. Или болни от проказа.

При споменаването на думата проказа бутнах банановата си мелба встрани. Как да му обясня факта, че нямам деца? Трябваше ли да му разкажа за Марк, когото исках да прегазя след изневярата му? Или за Свен, когото бях зарязала пред олтара? Или за апарата, посочващ дните за забременяване, който използвах и който даваше 94 процента сигурност, като в моите очи и оставащите шест процента бяха прекалени?

Не, всичко това беше твърде неловко и неприятно. Сигурно щеше да ме заклейми и да ми заяви, че ще горя в ада. Единствената полза от това щеше да е евентуалният край на тази среща.

Но преди изобщо да отвърна нещо, видях как се приближават няколко приятелчета на Свен от отбора по футбол. След историята в църквата едва ли щяха да кажат нещо добро за мен. И най-вече, Исус щеше да научи от тях как съм постъпила с горкия Свен. Трябваше да предотвратя това на всяка цена!

— Да тръгваме — помолих аз Исус.

— Защо?

— Ей така, да тръгваме.

— Но аз още не съм изял банановата си мелба.

Беше забавно да чуеш как Исус произнася думите „бананова мелба“.

— Тя не бива да се изяжда — отвърнах нетърпеливо.

— Но на мен наистина много ми харесва.

— Майната й на мелбата! — викнах.

Исус ме погледна смаяно. Така или иначе, вече беше късно. Съотборниците на Свен вече бяха до нас. Те бяха четирима типични футболисти, към средата на трийсетте. С крака, образуващи буквата О. И облак алкохолни изпарения, с които можеше да се стерилизира цял комплект медицински инструменти.

Нападателят, дребосък с хаплив език, ми подхвърли:

— Сърцето на Свен, ти го разб…

— Изчезвайте — прекъснах го.

— Да не би да пречим на нечия среща? — попита халфът, който винаги се носеше с прическа а ла Барт Симпсън.

— Ти си долна повлекана — допълни защитникът.

— Хммм! — изръмжа в подкрепа на казаното вратарят. Главата на този тип явно беше отнесла твърде много топки.

Погледнах Исус и плахо се запитах дали сега ще ме заклейми. Цялото чувство за вина, което изпитвах спрямо Свен, дори когато за малко не се удавих в езерото, отново ме връхлетя.

Но Исус само се изправи и каза точно както беше в Библията:

— Този, който няма грях, нека хвърли първия камък.

— Камъни ли да хвърляме? — попита объркано защитникът.

— Идеята никак не е лоша — каза язвително нападателят.