Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— На шабат не бива да се прави нищо. А аз на всичкото отгоре дадох и живот на врабчетата.

Да, явно им е било тежко на Мария и Йосиф да обясняват тези неща на съседите.

— Освен това, изсуших сина на Ханаан като върбова клонка.

— Какво!?! — извиках смаяно.

— Играехме си край един ручей. Със силата на волята си преместих водата в малко езерце, а той ми развали локвата с една върбова клонка. Тогава го проклех и той изсъхна.

Пууу… за такова нещо домашният арест на Йосиф е бил твърде меко наказание! Едва ли не антиавторитарно. Сигурно майките от Лазарет често са казвали на децата си: „На този Исус кракът му да не е стъпил в колибата ми.“

— Но когато бях на шест години, спасих и живота на едно дете. Моят приятел Зенон падна от покрива и умря, тогава аз мигом го съживих. — После Исус добави дяволито. — Страхувах се да не ме обвинят за неговата смърт.

Изглежда, че Исус е развил своята самоотверженост едва в по-късен етап от живота си.

— Скарах се и с един учител. — Явно беше в настроение да разказва. — Този човек не умееше да преподава както трябва. Казах му това и той ме нахока…

— И него ли изсуши? — попитах боязливо.

— Не, разбира се, че не.

Въздъхнах облекчено.

— Направих така, че да изпадне в безсъзнание.

Защо не ни разказваха тези истории в часовете по конфирмация? С тях тийнейджърите щяха да почувстват Исус по-близо до себе си.

Исус отново гледаше към картината с родителите си и размишляваше:

— Лицето на Йосиф беше много по-набраздено, от слънцето… и грижите…

Погледнах и аз по-отблизо Мария и Йосиф. Всъщност, за първи път разглеждах картина в църквата така подробно. Сигурно е било трудно на двамата родители да отгледат Исус. Но колко ли трудно е било за самото малко момче? Още на пет години то е забелязало, че е различно от другите деца. А в един момент сигурно е разбрало и това, че таткото с набразденото лице не му е истински татко.

Стана ми мъчно за малкия Исус.

Което пък големият Исус не пропусна да забележи и объркано попита:

— Има ли нещо, Мари?

— Не… не… само дето, сигурно ти е било трудно като дете. Така самотен. Без приятели.

Исус бе видимо изненадан, че на някого му е станало мъчно за него. Обикновено той беше този, който показваше състрадание, дори към хора, които нападат каси на мобилни оператори. Ето защо в първия момент моята забележка го обърка. После се окопити и каза:

— Е, имах си братя и сестри.

— Братя и сестри ли… мислех, че Мария е била девица? — изплъзна ми се неволно.

— Коментирането на интимния живот на възрастните приема ли се за нормално във вашето общество? — сгълча ме Исус.

Понечих да кажа, че самите възрастни в нашето общество — и конкретно майка ми — не спират да говорят за интимния си живот, но предпочетох да запазя това за себе си.

— Извинявай — вместо това казах тихо.

— Моите братя и сестри са се родили след мен.

— Значи Мария след това е… — успях да се спра навреме, преди от устата ми да се изплъзнат думите „правила секс“.

— Има логика в разсъжденията ти — каза Исус, а на мен ми се стори, че долових подигравка в гласа му. После той разказа, че имал както сестри, така и братя. На единия от тях, Яков, също бил спасил живота. Бил ухапан от отровна змия. Малкият Исус притичал и духнал върху раната. Яков отново се изправил здрав, а отровната змия се спукала.

Змията се спукала! Сигурно навремето Исус се е славил надлъж и нашир като най-готиния батко.

— Защо в Библията не пише нищо за твоите братя и сестри? — попитах.

— Малко ги споменават, но… — запъна се Исус.

— Но…?

— Те не ме последваха по моя път — заяви горчиво той.

Значи Исус е загубил своите братя и сестри, за да изпълни мисията си. Очевидно това все още го натъжаваше. Искаше ми се да го утеша, като хвана ръката му. Но разбира се това щеше да е смешно. Той беше Божи син, който нямаше нужда от утеха. Още по-малко пък от моята.

— Всяка вечер ли прекарваш в църквата? — попита Исус, когато отново овладя мъката си.

— Ами… не всяка — отговорих, което реално погледнато не беше лъжа, тъй като „не всяка“ можеше спокойно да означава и „нито една“.

— Бих искал да прекараме тази вечер така, както по принцип си я прекарваш ти — заяви Исус.

Чудесно. Само че как обикновено минава една моя вечер? Исус едва ли искаше да разцъква телевизионните канали или се вълнуваше от игрите с тъпи въпроси: Как се казва столицата на Германия? А) Берлин или Б) Луфтханза?