Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Вместо това ме занимаваше мисълта как ще прекарам вечерта с него. Какво би предпочел да преживее човек като Исус? При това подозирах, че той няма и никакви очаквания. И веднага след това установих, че аз също почти не знам какво да очаквам от него.

За да променя това, отидох в нашата хубава Малентска книжарница и помолих служителката за една Библия. Тя попита:

— Кое издание?

Честно казано, идея си нямах какво имаше предвид тя. Имаше различни Библии, така ли? Ако да, тогава защо? Това ремикс версии ли бяха?

— Стандартното — отговорих, правейки се на компетентна.

Книжарката ми продаде една Библия, при което извърна лицето си от мен. Дали хлапето ми намекваше, че имам лош дъх?

Седнах в едно кафене, поръчах си кафе с мляко, разлистих Библията и установих, че стилът, също както навремето часът по конфирмация, безкрайно ме отегчава, дори и сега, когато проявявах жив интерес по темата. Ето защо реших да се обърна към посредник, който да ми обясни нещата с прости думи. Запътих се към видеотеката на Михи и позвъних на вратата. Той ми отвори още сънен и небръснат. Освен това носеше тениска с доста подходящ за моето положение надпис с реплика на Йода: „Да забравиш трябва, което преди научил си.“

— Какво търсиш тук? — прозя се той, при което пропъди съня от очите си.

— Аз… аз… хрумна ми да те видя — отговорих.

— Посред нощ?

— Единайсет часа е.

— Така де, посред нощ.

— Бих искала да гледам някои филми.

— Какви филми? — попита Михи.

Отговорих с мърдане на устните:

— За Исус…

— Този Йешуа наистина те кара да откачаш — заяви загрижено Михи с някаква — ако съм чула правилно — изненадваща за мен нотка на ревност.

— Не, не — опитах да се измъкна. Но след всичко, което бях преживяла през последните дни, това прозвуча напълно неубедително.

— В едно може да си сигурен — заявих на Михи, — вече нямам никакви чувства към него.

Поне това е вярно.

Михи видимо остана доволен. Той влезе с мен във видеотеката, сложи кафе и без да ме пита дали искам, ми предложи дъвка.

— Значи наистина имам лош дъх — заявих плахо.

— С него ще сразиш всеки противник при ръкопашен бой — отвърна Михи. Дадох си сметка, че и Исус трябва да го е усетил, докато си говорехме на езерото. Веднага лапнах четири дъвки наведнъж.

Михи ми направи малка ретроспекция на филмите за Исус на огромния телевизор във видеотеката. Първо гледахме „Страстите Христови“, творение на Мел Гибсън за разпъването на Исус.

— Какви ги плещят тези? — попитах, тъй като не им разбирах нито дума на актьорите.

— Гибсън е заснел филма на арамейски и латински — обясни Михи, а аз си помислих, че Гибсън спокойно е можел да накара филмовите си герои да общуват помежду си с морзовата азбука.

„Страстите Христови“ си беше истинско клане. Филм на ужасите за фенове на Библията. А евреите във филма бяха представени в човеколюбивата традиция на пропагандния апарат на Гьобелс. Когато най-после Исус бе разпънат на кръста, това беше представено така нагледно, че ме накара да оценя високо факта, че не съм закусвала. Дори не можех — и най-вече не исках — да си представя, че мъжът, който тази сутрин седеше на мостчето до мен, е преживял всички тези мъчения.

В противовес на това Михи ми показа и музикалния филм от седемдесетте години „Исус Христос суперзвезда“. Само след няколко минути вече изпитвах носталгия към филма на Гибсън, тъй като тук ужасът беше още по-голям: Исус пееше поп рок хитове!

При това неговият интерпретатор гримасничеше като Луи дьо Финес и изглеждаше точно толкова уравновесен. Всъщност превъзхождаше го само черният актьор, който играеше Юда и танцуваше наоколо издокаран с бели дрехи в диско стил.

След четвърт час спряхме филма и се загледахме в „Последното изкушение на Христос“ от Скорсезе. Този филм ми хареса много повече от другите два. Тук Исус си беше истински човек. Добре де, невротичен човек. Но все пак човек. А и кой нямаше да е невротичен при такъв властен баща?

Това, че във филма той получи на кръста още веднъж възможността да се ожени за Мария Магдалена и да стане обикновен смъртен, беше разтърсващо. На човек му идеше просто да извика: „Направи го!“

Разбира се, стана ми ясно, че тази Мария, за която говореше Исус по време на нашата среща, трябва да беше Мария Магдалена. Поисках да узная от сведущия по библейските въпроси Михи каква точно е била тя. Блудница? Съпруга? Танцьорка на модерни танци?

Михи ми обясни, че в Библията никъде не се споменава, че е била разкаяла се блудница или съпруга на Исус, както и никакви отпратки към това, че е можела да танцува фънки.