Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Свен изстена, аз излетях от болницата на все още мократа улица и спрях едва когато повече не можех да тичам. Свен не ме последва, вероятно все още виеше като обезумял койот.

Аз тичах в болничната си пижама през нощния Маленте. От студ босите ми крака бяха почти безчувствени, а аз треперех с цялото си тяло. Когато най-после стигнах у дома, нямах друг избор, освен да позвъня. За мой късмет ми отвори не баща ми, а Ката. Тя смаяно ме погледна, а аз само тихо й казах:

— Не питай.

Тя отговори:

— Добре — и веднага след това загрижено добави: — Какво се е случило?

Разказах й за водното колело и за Свен, но естествено нито дума за Йешуа и неговите разходки по водата. Не исках собствената ми сестра да ме сметне за откачена.

Ката ме заведе в банята, за да измия под душа зловонието от езерото. Каза ми, че татко, Светлана и дъщеричката й вече спят. Аз обаче не исках да заспивам, тъй като душата ми бродеше между рая (Йешуа) и ада (Свен). Изкъпах се, преоблякох се и отидох в стаята при Ката. Тя тъкмо довършваше нов комикс.

Беше изненадващ комикс, по принцип малката Ката в комиксите никога не се самосъжаляваше. Бог присъстваше в нейните комикси само, когато тя беше изплашена от случващото се на този свят. Разбрах, че нещо я потиска.

— Била си на лекар — установих загрижено.

— Да.

— И?

— Трябва да изчакам резултатите от изследванията — отвърна тя колкото се може по-спокойно.

— Има ли някакви опасения?

— Изследванията са рутинни, няма причина за тревога — изрецитира тя монотонно.

Не знаех дали да й вярвам. Ката умееше да лъже много убедително, когато ставаше въпрос за собствените й страхове. Но бях наясно и с това, че не биваше да я притискам. Така че затърсих доказателства, които да ме насочат дали наистина няма причина за тревога. На масата имаше още един комикс, който тя беше нарисувала през деня:

Този комикс беше много по-весел от първия. Значи тя нямаше усещане, че светът се срутва. А това означаваше, че наистина няма причина за тревога.

Ако не бях така объркана и развълнувана от историята за „Йешуа, който ходи по езерото“, може би щях да забележа колко необичайно бе това, че в късното лято Ката вече рисуваше комикси за Коледа. И щях да забележа, че Ката беше нарисувала комикс, в който се отричаше съществуването на добрия старец с бялата брада. Това беше едната възможност за интерпретация на комикса за Дядо Коледа. Другата беше, че дълбоко в себе си Ката желаеше да й бъдат опростени всички грехове от един друг добър старец с бяла брада.

Гавраил будуваше в кухнята на своя дом и чакаше завръщането на Исус. Неговата любима имаше среща в Хамбург, поради което не можеше да прекара нощта при него. Боже, колко му липсваше Силвия, макар че не я беше виждал само от няколко часа. В мъчителни моменти като този Гавраил беше убеден, че тази работа с любовта има много повече недостатъци, отколкото предимства. И че Бог, когато е сътворявал любовта, такава несъвършена, каквато е, вероятно се е намирал в лош период.

Е, да, Всевишният няма лоши периоди, това той като бивш ангел би трябвало да го знае, но не можеше да си обясни по друг начин своя породен от любов копнеж. Къде му е тук смисълът?

Беше нещо подобно на киселините. В тях също му убягваше божественият замисъл.

Най-после Исус се върна в пасторския дом. Изглеждаше дълбоко замислен.

— Какво те тревожи, господарю мой? — попита Гавраил.

— Какво знаеш за Мари? — попита Исус.

О, не, помисли си Гавраил, тази жена още ли се занимава с месията?

— Прощавай, господарю — отговори той, — но Мари е това, което тук на земята определяме като „посредствена“.

— Съвсем не ми прилича на посредствена. Напротив, виждам нещо необикновено у нея.

— Как необикновено? — гласът на Гавраил леко се повиши. — За една и съща Мари ли говорим?

— Тя ме накара да се засмея — изтърси Исус.

— Как, да не би като е разбивала с главата си стена? — попита Гавраил и веднага се изплаши от самия себе си. Усети как у него леко се надигаше гняв срещу Мари. Не можеше ли тя просто да остави месията на мира?

— Не, не е разбивала с главата си стена. Как ти хрумна това? — попита Исус и в този момент Гавраил се зарадва, че Исус не познава иронията.

— Не й ли липсва малко вяра? — осведоми се Исус.

— Малко? — Гавраил въздъхна леко. А наум добави: „На нея й липсва точно толкова «малко» вяра, колкото Голиат е «малко» голям“ .