Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Ти се боиш от мен — заяви спокойно той.

— Нлзтк.

— Затова и бягаш от мен.

— Хрфссл.

— Не бой се.

Той каза тези думи така невероятно нежно, че страхът мигом се изпари от тялото ми.

— Искам да те попитам нещо — каза Йешуа.

— Питай спокойно — рекох. Без този глупав страх бях отново в състояние да произнасям гласните.

— Искаш ли тази вечер отново да вечеряме заедно?

Едва успях да запазя самообладание. Той искаше да излезе с мен!

— Това би означавало много за мен — допълни той.

Той наистина го мислеше, чувствах го. Наистина означаваше нещо за него.

А това означаваше, че аз означавам нещо за него!

А това пък означаваше: Юхухууу!!!!

Усмихнах се самодоволно като пушещо хашиш медено конче, а Йешуа седна до мен на мостчето. Съвсем близо. Когато ме погледна, коленете ми омекнаха, стомахът ми по странен начин се отпусна. Сега краката ни се клатеха едни до други над водата. Приличаше на чуден миг между двама откачени. Но за жалост Йешуа каза нещо, което срина всички мои надежди, че ние просто сме в плен на лудостта:

— Езерото е много по-спокойно от вчера.

— И ти ли си бил вчера на езерото? — попитах ужасено.

— Аз те носех по него. Не помниш ли?

Значи не е било халюцинация. Не бях разказала на никого за своето преживяване. Откъде можеше да знае Йешуа, ако не се беше случило точно така?

— Ти… значи ти наистина си Исус — казах глухо.

— Да, разбира се.

— О! — изстенах. Нищо друго не ми хрумна. Нищо подобно на „Аз стоя пред Божия син!“, или „Той отново броди по земята!“, или „Това е чудо!“ Само едно тъпо „О.“ Цялото ми същество беше само едно изтощено, уморено и изтормозено „О.“

— Добре ли си? — попита Йешуа съчувствено.

— Ооо.

— Мари, всичко наред ли е? — сега пък прозвуча дори обезпокоено.

Изобщо не бях добре. Такива като мен нямаха работа край Исус.

— Защо искаш да вечеряш точно с мен? — попитах уморено.

— Защото ти си съвсем обикновен човек.

— Съвсем обикновен човек ли?

— Ами да.

Има и по-добри комплименти. Хиляди. И със сигурност ги е имало още навремето в Палестина. Но всъщност защо ми бяха комплименти от Исус? Самото желание за това си беше абсурдно. Смешно. Откачено.

Погледнах към езерото. С всяка секунда то ставаше все по-спокойно. Нямаше вълни, нямаше буря, нямаше светкавици. Макар че щяха да бъдат изключително добър фон на откритието, което направих, че в момента седя тук до Исус.

— Мълчиш.

Правилно отбелязано, помислих си.

— Какво ти е?

— Аз… аз не мисля, че е правилно да се занимаваш с мен.

— Защо да не е?

— Аз не съм достатъчно значима. Ти трябва да седиш до папата. Или до някой като него.

Или да подплашиш Далай Лама, допълних наум.

— Ти си точно толкова значима, колкото и папата — отвърна Исус.

— Присъщо ти е да говориш така. Та нали си Исус. Трябва да считаш всички хора за равни. Но аз мисля, че не съм достойна да бъда до теб.

— Достойна си.

Това само идваше да покаже, че той не знае нищо за моите провали. Да знаеш, че не си постигнал нищо особено в живота си, е едно. Но да си дадеш сметка за това в присъствието на Божия син, е нещо съвсем друго.

— Имам една молба към теб — каза Исус и ме погледна дълбоко в очите.

— И каква е тя?

— Прекарай тази вечер с мен така, както би я прекарала с всеки друг човек.

— Но ти не си кой да е.

— Напротив, всеки човек може да е като мен, стига само да поиска.

Разбира се, помислих си. Следващият път и аз ще тръгна по водата.

— Защо би искал това? — запитах го.

— Защото… защото… — чудеше се откъде да започне той. За първи път бях свидетел на това, как той се колебае. Имаше ли някакви чувства към мен? Затова ли ме покани на среща?

Не, дори самата мисъл за това беше кощунство! Божият син нямаше как да се влюби в смъртна. Още по-малко пък в мен.

Исус се покашля и отговори с твърд глас:

— Защото ми е любопитно да узная как живеят хората в днешно време.

Значи това било. Трябваше му екскурзовод. Кимнах вяло в знак на съгласие. И той искрено се зарадва на това.

Йешуа се върна обратно в къщата ни, за да довърши поправката на покрива. А аз тъпо се зазяпах в езерото. Бях обещала среща на Исус. Този факт постави нов рекорд в класацията „Още колко по-объркан може да стане животът ми?“.

Но след като Божият син желае да му бъде показан светът, какво може да му се отвърне? „Сори, но предпочитам да отида да си оскубя веждите“?

Поседях още известно време и се опитах да осмисля случващото се. Мисълта, че един толкова комичен човек като мен е влюбен до уши в Исус, заемаше челно място в списъка на нещата за осмисляне. Но това не беше кой знае колко сложно да се осмисли. Съзнаването, че става въпрос за Исус, парираше всички мои чувства. Вече не чувствах абсолютно нищо към него. Слава на Бога.