Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Исус се огледа замислено.

— Нали няма да се занимаваш с нея? — попита строго Гавраил. — Нямаш време за това, мисли за мисията ти!

— Искам само да науча повече за нея — отвърна Исус, след което се прибра в стаята си.

Гавраил гледаше втренчено затворената врата и се питаше: „Дали все пак Исус няма някакви чувства към Мари?“ После Гавраил сякаш се засмя на самия себе си. Това беше абсурдна мисъл. Исус едва ли бе способен на такива чувства. Пък и Мари не беше от класата на Мария Магдалена. Не беше от класата и на една Саломе, да не говорим за съпругата на Лот. Сигурно Исус просто искаше да вкара в правия път една заблудена овчица.

След всичко, което бях преживяла, си мислех, че цяла нощ няма да мигна. От друга страна, за малко не се удавих и прекосих боса цяло Маленте, бягайки от Свен. Ето защо, макар и духът ми да бе превъзбуден, тялото ми желаеше пълен покой. За нула време заспах и сънувах странен сън. Стоях пред олтара, Гавраил ме питаше дали искам, но до мен не стоеше откаченият Свен, а Йешуа. Кръстът зад него на стената беше празен, вероятно бе скочил от него и се беше облякъл с много изискан сватбен костюм.

Отговорих на Гавраил от цялото си сърце: „Да, искам.“

Йешуа се доближи до мен за целувка. Ръцете му нежно докоснаха лицето ми. Беше просто изумително това негово докосване. Сърцето ми биеше силно. Устните му се приближаваха все по-близо. Аз треперех от вълнение. Брадата му вече докосваше лицето ми и ме наелектризира. Той понечи да ме целуне… толкова копнеех за това… устните му да докоснат моите… тогава се събудих с писък.

Когато спрях да пищя, си дадох сметка, че моето подсъзнание искаше да се омъжа за Йешуа?!?!

Защо тъпото ми подсъзнание не можеше да стои настрана от моя живот?

Погледнах към часовника: 8.56 часа. Толкова ли късно е станало? След четири минути Йешуа щеше да застане пред вратата — той идваше винаги в девет, за да работи на покрива. Не исках да го виждам! Твърде много се страхувах от него! От една страна, това беше страхът, който изпитват жените във филмите на ужасите, когато знаят, че лудият с верижния трион се приближава. А от друга страна, това беше страхът от собствените ми чувства.

Навлякох дрехите си, като пропуснах несъществените неща, като например да си измия зъбите и лицето, да се среша и да вържа обувките си. Изскочих от вкъщи и се пльоснах по нос. Проклети връзки!

Дъщерята на Светлана рисуваше на улицата с тебешир, тя видя как паднах и избухна в смях. Окопитих се, вързах връзките на обувките си и като че ли чух малката да казва:

— Косата ти изглежда тъпо.

Майка и я беше научила на немски. Не бях привърженик на подобен вид разбирателство между народите.

— Мама има по-хубава коса от твоята — заяждаше се момичето със своя беларуски акцент.

— На колко си години? — попитах малката.

— Осем.

— Ако продължаваш така, няма да станеш на девет.

Тя изпусна уплашено тебешира. Тогава видях, че Йешуа се задава по улицата. Хукнах да бягам като Форест Гъмп. При това се молех горещо Йешуа да не е забелязал бягството ми. Докато не ми хрумна, че във връзка с Йешуа, май е по-добре да не се моля на Бог.

Най-накрая, останала съвсем без дъх, пристигнах на езерото и седнах задъхана на едно мостче. Когато отново задишах нормално, погледнах към блестящата на слънцето вода. Дори неколцина туристи отново караха водни колела. Лекият бриз галеше кожата ми. Всичко, което се беше случило вчера, ми се струваше толкова нереално. Като сън. Може би съм си въобразила, че Исус ме е спасил. Това беше логичното обяснение. А също и успокояващото, въпреки че имаше за резултат перспективата все по-често да чувам изречения като: „Мари, сега двамата яки младежи ще те отведат за електрошокова терапия.“

Все пак в този случай и двамата с Йешуа щяхме да минем за луди. Той, защото се мисли за Исус, а аз, защото виждам Исус. Значи щяхме да си паснем идеално. По-късно двамата можехме да си имаме много сладки, малки откачени бебенца…

Момент, излиза, че не само исках да се омъжа за него, но исках и деца от него?

Както навремето с Марк. Оставаше само да измисля и имена за децата. Бях по-влюбена, отколкото си мислех.

Отколкото някога съм била през живота си.

Да му се не види!

Едва си дадох сметка за това, и чух зад себе си мек глас, който ми каза:

— Мари?

На мостчето стоеше Йешуа. Значи все пак ме е проследил.

— Радвам се да те видя — нежно се усмихна той.

— Брлбг — отговорих.