Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Бледа си като Майкъл Джексън — установи Михи. — Какво има?

Дали да му кажа? Щеше ли да ми повярва? Едва ли. Но какво от това, аз просто трябваше да разкажа на някого какво съм преживяла.

Разказах всичко на Михи. За спасяването ми от удавяне, за чудодейното изцерение на момиченцето, за следите от рани по ходилата на Йешуа и за неговата мисия. Само не му разказах за чувствата си към Йешуа.

Когато най-накрая свърших, Михи изпъшка:

— Мааалее.

— Ти… ти вярваш ли ми? — попитах, изпълнена с надежда.

— Разбира се, че ти вярвам — отговори Михи с такъв тон, с какъвто обикновено се казва на децата, че картината, която са нарисували, е страхотна, дори и конят на нея да прилича на монголоиден жираф.

— Не ми вярваш — заключих тъжно.

— Виж, преживяваш труден период заради провалената сватба и сега… вероятно потискаш чувствата си към този дърводелец, за да не бъдеш отново наранена и затова си въобразяваш, че той е Исус…

— Не съм луда! — прекъснах го.

— Луда е силно казано…

— Май си просиш един силен ритник!

Бях огорчена и разочарована. Толкова се нуждаех от някого, с когото да споделя безумията от последните дни. Михи помълча известно време, после каза кротко:

— Аз и не искам да вярвам на всичко това.

— Но защо?

— Защото превръщането на света в небесно царство може да донесе и негативи за някои хора.

— Как така? Нали тогава на земята вече няма да има смърт, бедност. Звучи така, сякаш няма да има и любовни терзания. Или акне.

— Така е, но не всички хора ще получат билет за небесното царство.

Втренчих се изумено в него.

— Всички хора — обясни Михи — ще се изправят пред Бог. Дори и тези, които вече са мъртви. Те отново ще се съживят. Бог ще разтвори така наречената книга на живота, в която пише какво е извършил всеки един.

— Сигурно ще е доста дебела книга — казах измъчено.

Представата, че всичко за мен е записано, не ми се нравеше особено. Всяка моя стъпка ли се следеше от Божиите ангели? Дори и под душа? Или по време на секс? Дори и това, което правех сама? Ако е така, бих искала да им кажа на тези доносници направо какво мисля по въпроса!

— Хората ще бъдат съдени за всички техни действия. Който е бил добър, ще отиде в небесното царство.

— А останалите? Какво ще правят те, когато нашият свят вече няма да го има?

— Според откровението на Йоан, останалите ще отидат завинаги в огненото езеро.

— Звучи сякаш няма да им е много комфортно там — казах, усещайки, че ме побиват тръпки.

— Така и би трябвало да бъде.

— Всичко това наистина ли го има в Библията?

Михи кимна.

— Но нали Бог е добър? — попитах.

— Това е същият този Бог, който по времето на Ной е сътворил потопа, направил е на пух и прах Содом и Гомор, а с бедствията е докарал на египтяните чудесна икономическа криза.

— Не съм сигурна дали обичам този Бог — казах тъжно.

— Ако наистина има книга на живота, в този момент там се записва и изречението, което ти току-що каза.

— О, не! — извиках.

— Мисля, че е по-добър онзи Бог, който е помогнал на Давид срещу Голиат — каза Михи.

— Не е ли един и същ?

— Този въпрос е докарал мигрена на хиляди теолози.

— А ти как мислиш? Кой е истинският Бог?

— Надявам се това да е милостивият, но ако човек се огледа наоколо…

Той не продължи мисълта си. Не желаеше да произнесе на глас съмненията си в собствената си вяра, за да не им придаде образ.

Все пак така изложени, фактите ми дадоха с прискърбие да разбера: Исус беше на земята и считаше, че за мисията, за която му предстоеше да се подготви, може да бъде прочетено в Библията. Това, със Страшния съд, май беше мисията му. Светът, такъв, какъвто го познавах, щеше да рухне. А в тази тъпа книга на живота със сигурност имаше много лоши неща за мен. Това значи ли, че съм обречена на вечен живот в огненото езеро?

Гавраил цяла нощ се тревожеше за Исус. Не за това, че ще му се случи нещо, не, а че тази проклета Мари му е завъртяла главата и така е объркала Божиите планове. Той горчиво се упрекваше, че е оставил месията да излезе и не го е последвал. Но нощта, прекарана със Силвия, беше просто великолепна. Пък и плътта му беше не само стара, но и слаба и извънредно послушна.

Когато в седем часа сутринта Исус най-после се прибра в дома на пастора, Гавраил едва се въздържа да не се отнесе към него като към своите конфирманти. Колкото се може по-спокойно, но все пак с една идея по-строго, той попита Исус: