Александра Потър - Да започнем отначало

Което си е смешно, като знам, че Себ ме е виждал облечена в износена, развлечена тениска и клин. Освен ако не ме е виждал? Трябва бързо да си спомня.

Боже, всичко е толкова объркващо!

Поглеждам отново малкия си гардероб, който открих в един магазин втора употреба, и който изглежда прекрасен със своите извивки и изящни фини дърворезби от 30-те години. Но е абсолютно непрактичен, тъй като е прекалено тесен за модерните закачалки, които се налага да висят под ъгъл, и поради това, всичко е набутано в единия край.

Искам да кажа, че винаги вадя всичко от него невероятно смачкано.

Гледам една синя копринена рокля, която в момента изглежда като стар парцал за бърсане на чинии, и се опитвам да изчисля колко време ще ми трябва, за да я изгладя: да намеря дъската за гладене — 5 минути, да се преборя да я отворя — 5 минути, да се откажа и да постеля хавлиена кърпа върху леглото — 2 минути, да напълня ютията с вода и да изчакам да се затопли — 4 минути, да напръскам с вода цялата рокля, защото не мога да чакам, а и устройството за пара не работи както трябва 3 минути, да загрея още повече ютията — 2 минути, да я мина още веднъж и да открия, че сега е много гореща и се лепи като гума към коприната — 2 минути, да огледам ужасното изгорено петно върху роклята и да се чудя как да го скрия с някаква брошка — 1 минута, да я пробвам и да установя, че вместо да ми придаде секси самочувствие, каквото ми е нужно сега, приличам на някаква бабичка — 3 минути.

По дяволите. Може да съм зле с математиката, но като ги събера, това са си доста минути, а аз все още нямам какво да облека.

За миг гледам като парализирана в гардероба си, чувствайки напрежение заради изтичащото време, когато неочаквано ме осенява една идея. Грабвам отпечатаните страници от дневника и бързо чета:

… навлякох джинсите си и една розова шифонена блуза, която открих в магазин втора употреба. Беше малко развлечена, така че скъсих ръкавите и приших седефени копчета отпред, с помощта на дядо, разбира се. Себ каза, че изглеждам прекрасно. Макар че да обуя новите си ботуши с високи токове беше ОГРОМНА грешка. Трябваше да вървя пеш, барът бе на километри от метрото. Закъснях, лицето ми бе червено от бързането, а краката — целите в мазоли…

Просто върхът! Това е бил изборът ми тогава!

Ровя из гардероба, откривам шифонената блузка и вадя верните ми джинси. Е, да, щях да правя всичко различно, но ако първия път е било добре, значи мога да го повторя. Виното няма да повторя. И разбира се тези проклети ботуши! Бутам ги обратно в шкафа за обувки и вадя другите е ниска подметка и височина до прасеца.

Двайсет минути по-късно косата ми вече е изсушена, гримирам се и вадя блузата и джинсите. Окей, готова съм. Само трябва да се видя в огледалото. Нямам огледало за цял ръст, само едно малко, което стои подпряно над камината, така че обикновено се качвам на леглото и се въртя и извивам като геврече, опитвайки се да огледам всички части на тялото си.

Така, изглежда добре. Всичко поотделно. Навеждам се, за да видя деколтето на блузата, сетне подскачам, балансирам на един крак, вдигам другия и го клатя пред огледалото… Просто не съм сигурна, как изглеждат заедно . В края на краищата, минало е доста време, откакто съм ги носила, и между мен и джинсите стоят няколкото грама повече от кексчетата и пайовете, които ме изкушаваха по празниците. Без да споменавам огромната кутия на Фиона е коледни сладкиши.

Чувствам съжаление. Моята слабост са розовите локумчета. Като казвам това, не отговарям за всички останали сладкиши, които направо изчезнаха. Откакто баба й и дядо й ги изпратиха, из целия апартамент намираме мистериозно пръснати малки златисти топчета от опаковки. Казвам мистериозно , защото Фиона постоянно твърди, че твърдо спазва диетата си и че не е тя. Отричането 25 25 Игра на думи, denial — отричане, звучи като Дъ Нил (река Нил). — Б.пр. , както изглежда, не е река в Египет.

Говорейки за Фиона, се сещам, че нямам никаква нужда от огледало, щом тя си е вкъщи. Тя е нещо като говорещ часовник, но вместо да ми казва колко е часът, ще ми каже как точно изглеждам. Скачам от леглото, пъхам дневника в чантата си и тръгвам към кухнята, където я намирам, наведена над печката, да бърка нещо в тигана.

— О, изглеждаш чудесно — казва, като ме оглежда, когато влизам. — Направо страхотна комбинация — посочва с ръка джинсите и блузата, и кима одобрително. — _Я_се завърти!

Аз се завъртам.

— Божичко, Тес, изглеждаш страхотно! Направо ще припадне, като те види… — Неочаквано млъква и забива очи в краката ми, а по лицето й минава сянка на неодобрение.