Александра Потър - Да започнем отначало

— Рики е толкова различен от всички мъже, с които съм се срещала. Мислех, че не е мой тип, а се оказа, че всъщност точно той е моят тип. Другите не са били. Най-накрая открих каквото търсех и осъзнах, че съм търсила на грешните места. Включително и в кутията е бонбони — добавя и ме поглежда с тъжна усмивка.

— Да, имах подозрения — смея се и аз.

— Извинявай, че обвиних Флий.

— Не се тревожи, той не е от онези, които ще ти имат зъб — успокоявам я и тя се смее.

— О, Тес, аз просто съм щастлива! — Фиона сияе, лицето й се разтопява в усмивка. — Ще се омъжа! Все още не мога да повярвам — и ти ще ми бъдеш шаферка, нали? — Гледа ме, а очите й блестят.

— Да, разбира се, това е страхотно, но… — млъквам. Трябва да внимавам. Фиона може да бъде много опасна, когато става дума за любовния й живот. Все още си спомням времето, когато се влюби в Гари Бишъп на шест години и едва не ми счупи главата, когато й казах, че той си играе на целувки е Лорна МакКлилан. Не искам да слагам спирачки на нещата. Просто… о, я стига, просто не мога да седя тук и да не кажа какво мисля.

— Не е ли малко прибързано?

— Не можеш да определиш кога ще дойде любовта — отвръща тя и неочаквано става сериозна. — Когато знаеш, значи знаеш.

Виждам, че го мисли и да си призная, може би е права. Ако последните няколко седмици ме научиха на нещо, то е, че нещата, които мислех, че знам, всъщност ми бяха непознати.

— Е, ще трябва да почакаш малко — протестирам и се смея. — Дори не го познавам.

— Точно там е работата. — Тя прави пауза, сякаш търси точните думи. — Познаваш го.

— Какво? Познавам ли го? — гледам я и се отдръпвам. Мислех, че сме приключили е изненадите.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, куклички, но пристигнахме — казва един глас по микрофона в купето на таксита.

Бяхме толкова потънали в разговора, че никоя от нас не осъзна, че сме пред заведението, определено за партито — един частен клуб в Мейфеър.

— О, благодарим — казвам забързано, подписвам фактурата за разход и отравям вратата, за да изляза навън в студения нощен въздух. Умът ми прескача, докато се опитвам да се сетя къде може да съм срещала годеника на Фиона.

— Сигурна ли си? — питам я, когато и тя стъпва на паважа до мен.

— Да — кима и изгледа неестествено нервна. — Първоначално не осъзнах, но се оказва, че го познавам и се чудех как да ти го съобщя… Не исках да бъде затруднително за теб…

— Но аз не познавам никой на име Рики!

Не съм довършила думите, когато голямата черна врага ма клуба се отваря и лично сър Ричард излиза през нея. Лицето му светва, когато ме вижда.

— Скъпа! Толкова ми липсваше! — той разтваря широко ръце.

Мили боже! Какво, става, по дяволите! Знам, че отношенията ни са добри, но чак пък толкова…

— И ти на мен! — възкликва Фиона.

Всъщност той въобще не гледа мен, а сияе и облива с любовни лъчи най-добрата ми приятелка и, докато я вдига във въздуха, аз стоя на стълбите в изумление, с отворена уста и не вярваща на очите си.

И изведнъж разбирам.

Рики е сър Ричард!

След като преодолявам първия шок от откритието, че моят шеф е сгоден за най-добрата ми приятелка, Фиона и Ричард (може да пропусна сър, но не мога да го наричам Рики) нямат търпение да ми разкажат своята история, всичко за техните срещи и как са се открили.

— Така че въобще не ставаше дума за порно по интернет! Той ми определяше среща по интернет! — смее се Фиона, докато влизаме заедно през вратата. Тя и сър Ричард се държат за ръце. Аз се тътря до тях, като верен лабрадор.

Изчервявам се. Сега всичко си идва на мястото — уебкамерата, абонаментът за електронна поща, криенето…

Сър Ричард избухва в смях.

— Да, Фиона ми каза, че си ме мислила за порно-маниак…

О, боже! Толкова ме е срам. Освен това, доколкото си спомням, точно тя беше човекът, който направи предположението, че е пристрастен към порно. Хвърлям й един поглед, който красноречиво казва „Ще те убия“, но тя се смее.

— Значи не си ходила на никакви курсове за кучета — питам бързо, опитвайки се да изместя разговора от шефа и порното. Не е добра комбинация, повярвайте ми.

— Извинявай, малко послъгах — оправдава се тя, — макар че говорихме и за кучета. Рики има червен сетер на име Монти, нали знаеш?

— Да, знам — кимам. — Миналата седмица, когато дойде в офиса, се изпишка в саксията ми с филодендрона. Въпреки тоновете тор, която му сложих, така и не се възстанови.

— О, той няма да посмее да прави бели, когато ти си наоколо, скъпа — смее се шефът, докато прегръща Фиона през кръста.