Александра Потър - Да започнем отначало

Наслаждавайки се на контраста температурата на въздуха с под нулата, а във водата е топло, се отдавам изцяло на гледката. Тъмнината се е спуснала, но наоколо се издигат снежни планини, докато под мен курортът е облян от мигащи светлинки. Гледам ги, дъхът ми излиза като бели облачета, после облягам главата си назад. Над мен небето е черно и толкова ясно, че мога да видя милиони звезди, които премигват ярко. И още нещо… има още нещо във въздуха…

Снежинки .

Тъй като една от тях каца на носа ми, неочаквано си спомням за Фъргюс и за миг се пренасям на неговата тераса. Та това беше снощи! Струва ми се, че беше преди цял век. Толкова много неща се случиха оттогава: пътувах със самолет, той ходи на прослушване, аз се преструвах на Сара — неговата пропусната връзка… Спомням си разговора ни от днес следобед, имейлите… Дали е получил моя отговор?

Изведнъж тревогата започва да бълбука в мен като мехурчетата във ваната. Може би трябва да помоля Себ да ми даде своя айфон, за да проверя пощата си.

Изведнъж се сепвам. Ама какво правя? Дошла към тук да прекарам уикенда с гаджето си! Трябва да мисля за него, а не за Фъргюс.

Което ми напомня: А къде е самият Себ?

В същия момент чувам стъпки. О, това сигурно е той! Като по поръчка. Добре. Трябва да прогоня всички глупости за пропуснати връзки и Фъргюс от главата си. Да се концентрирам върху сегашната си връзка, а не върху някаква измислена.

Прибирам назад косата от лицето си и се опитвам да събера мислите си. Трябва да изглеждам повече като секси голо гадже, което се е отпуснало във ваната, отколкото като разбита, страдаща от мускулна треска и болки, тръшнала се върху дюзата уморена млада жена, чието всяко мускулче крещи от болка и я убива.

Преглъщайки една прозявка с размерите на хипопотам, се подпирам на стената и чакам Себ да се появи. Стъпките приближават. Странно, но защо ми звучат като стъпки на два чифта крака…

В мига, в който мисълта минава през главата ми, осъзнавам с ужас, че това въобще не е Себ.

Това са Крис и Ана .

— Хей! — крещи Крис, който ме вижда пръв. — Я виж кой е тук!

Това е като един от онези ужасни сънища, в които откриваш, че си гол на публично място. Но е много, много по-зле. Защото не е сън и аз наистина съм ГОЛА! Гмуркам се колкото е възможно по-дълбоко и отивам до една от дюзите, молейки се мехурчетата да ме покрият.

Потънала във вода до брадичката, вдигам няколко пръста.

— Здрасти! — прошепвам едва-едва, махам леко и се опитвам да действам нормално. С малко повече късмет биха могли да не забележат, че съм гола. Ще ме поздравят, ще се обърнат и ще се върнат в хижата.

Да бе, да. Кого лъжа? Късметът официално ме е напуснал още на бебешката писта.

— О, здравей! — казва с неприкрито недоволство Ана, когато ме забелязва. Тя носи халат, който отваря, за да разкрие бели бикини и тяло със силен загар, което не е виждало дражета „Малтесърс“. Оставя огромна чанта на стола.

Споменах ли, че това е кошмар? От онези, от които не се събуждаш? Двамата влизат във ваната. Поправка: Ана влиза, а Крис смъква боксерките си и се хвърля със скок и пръски, докато аз започвам отчаяно да търся начин да се измъкна. Такъв няма.

Хваната съм в капан. В едно горещо джакузи в Алпите. Без дрехи.

И една ужасно ярка светлина осветява моята… знаете какво . Осъзнавам това с ужас и се опитвам да се прикрия с крака си.

— Е, как мина денят ви? — питам учтиво, все едно седим на по чаша питие, а не съм се превила на две в огромната пластмасова вана и не прикривам гърдите си с ръце.

— Шибаните А! — вика Крис, който очевидно се е насладил на повече от едно питиета. — Изметохме ги на една от черните като стой, та гледай!

Не съм съвсем сигурна какво казва, тъй като не говоря езика „сноуборд“ — език, който открих, че говорят тук в Шимони, и който аз не разбирам, но съм спасена от задължението да отговоря, тъй като той напълно ме пренебрегва. Всъщност „спасена“ изглежда не е точно думата, която търся, осъзнавам съвсем скоро, тъй като вниманието му се фокусира главно върху циците на Ана и двамата започват…

Ами, без да давам повече подробности, мисля, че фразата, която използват в Америка, е „любовна игра“.

Лично аз имам друга фраза и тя е: „ИЗВАДЕТЕ МЕ ОТТУК!“

Потънала в земята, пардон — във ваната, от притеснение, се опитвам да не ги гледам и търся с очи хавлията си, която виси на стола до вратата. Опитвам се да изчисля дали мога да изскоча и да я грабна, преди да ме забележат. В края на краищата не мога да остана тук цяла нощ, нали? Чувствам как кожата ми започва да гъбясва и да се сбръчква. Освен това дочувам смучещи звуци и имам ужасното чувство, че нямат нищо общо с дюзите на джакузито.