Ю Несбьо - Спасителя

Хари понечи да се намеси, но се отказа. Реши да види как ще реагира Беате. Преди две години подобен коментар би я сломил на секундата. Хари неведнъж се бе застъпвал за нея.

— Нямам спомен да съм те питала каквото и да било — отвърна Беате, все още с пламнали бузи. — Щом обаче преценяваш нещата така, ще се постарая да онагледя твърдението си с пример, който сигурно ще успееш да разбереш.

— Ей, ей — извика весело Скаре и вдигна отбранително ръце. — Не исках да те засегна, Льон.

— След смъртта на човека настъпва явление, наречено rigor mortis — продължи привидно невъзмутимо Беате, но Хари забеляза как ноздрите й се разшириха. — Мускулите на тялото и на лицето се вцепеняват. Все едно мъртвецът ги е стегнал. Как реагират най-често близките на покойници, когато ги повикаме да ги идентифицират?

Настъпи мълчание, нарушавано единствено от вентилатора на шрайбпроектора. Хари се усмихна, предвкусвайки триумфа на младата си колежка.

— Не могат да ги познаят — отговори силен ясен глас.

Чак сега Хари забеляза присъствието на Гюнар Хаген.

— С такъв проблем се сблъскват и войниците, помолени да идентифицират убитите на фронта. Случва се дори другари на жертвите, които са служили в една рота с тях, в колебанието си да проверят петлиците на униформите им, за да се уверят в самоличността им.

— Благодаря — кимна Беате. — Успя ли да схванеш, Скаре?

Той сви рамене. Хари чу смях. Беате изключи шрайбпроектора.

— Пластичността и подвижността на лицето са строго индивидуални. Отчасти се овладяват с упражнения, отчасти се предават по наследство. Някои хора не са в състояние да движат поотделно дясната и лявата половина на лицето си, но има и такива, които след упорити тренировки могат да мърдат всичките си мускули независимо един от друг. Както концертните пианисти владеят мускулите на пръстите си. Явлението се нарича свръхподвижност или visage du pantomime . Описаните в научната литература случаи показват, че свръхподвижността се унаследява, като признаците й се проявяват още в ранна юношеска или в детска възраст, а крайно изострените форми на свръхподвижност често са комбинирани с личностни разстройства, вродени или придобити вследствие от преживяването на силни травми.

— Значи според теб си имаме работа с умопобъркан? — попита Гюнар Хаген.

— Специалист съм по човешки лица, а не по психология, но не бих изключила тази вероятност. Хари?

— Благодаря ти, Беате. — Хари стана. — Е, колеги, вече знаете какво да очаквате. Някакви въпроси? Кажи, Ли.

— Как да хванем такова същество?

Хари и Беате се спогледаха. Хаген се изкашля.

— Нямам представа. Знам само, че това няма да приключи, преди той да си свърши задачата. Или ние нашата.

В кабинета си Хари завари съобщение от Ракел. За да избегне обичайните мъчителни размисли, й се обади веднага.

— Как вървят нещата? — попита тя.

— Право към Върховния съд — отвърна той.

Бе научил този израз от бащата на Ракел: така се шегували фронтоваците след войната. Ракел се разсмя. Някога Хари бе готов да пожертва всичко, за да чува всеки ден нежния й звънлив смях. Все още му въздействаше.

— Сам ли си? — попита тя.

— Не. И Халвуршен е тук. Слухти както винаги.

Младият му колега вдигна глава от свидетелските показания за убийството на площад „Егер“ и се прозина.

— Олег има нужда да поговори с някого — призна Ракел.

— Ами?

— Уф, не се изразих правилно. Не е някого, а с теб.

— Има нужда?

— Пак ще се поправя: той каза , че иска да говори с теб.

— И те е накарал да ми се обадиш?

— Не. Това не е в негов стил.

— Така е — усмихна се Хари.

— Ще… ще имаш ли време за него довечера?

— Разбира се.

— Чудесно. Ела да вечеряш у дома с нас.

— С вас?

— С Олег и с мен.

— Мм.

— Разбрах, че пак сте се срещнали с Матиас…

— Да — побърза да я прекъсне Хари. — Вижда ми се много свестен мъж.

— Такъв е.

Хари се питаше как да разтълкува тона й.

— Там ли си?

— Да. Слушай, Ракел, в момента разследваме убийство и главата ми направо пуши. Какво ще кажеш да поизчакаме да видим как ще се развият нещата и да ти се обадя, когато намеря свободно време?

Мълчание.

— Ракел?

— Да, разбира се. Иначе как е положението?

Въпросът й му се стори доста неуместен, направо ироничен.

— Все същото.

— Да се е случило нещо ново в последно време?

Хари си пое дъх.

— Трябва да затварям. Ще ти звънна да се разберем при първи удобен случай, Поздрави Олег от мен. Става ли?