Ю Несбьо - Спасителя

— Стъклото блести прекалено силно, но увеличих негатива: върху циферблата пише „Seiko SQ50“.

— Браво на теб! Обаче не виждам как това хвърля светлина върху ситуацията.

— Сега ще разбереш.

Беате въведе някаква комбинация и на екрана се показаха две снимки на Станкич: на едната вадеше картата си от джоба, на другата си гледаше часовника.

— Избрах точно тези кадри, защото лицето му се вижда под един и същи ъгъл. И така, между двата кадъра минават около сто секунди. Какво виждаш?

— Нищо — призна си Хари. — Явно не ме бива в тези неща. Дори не съм сигурен дали човекът на двата кадъра е един и същ. Струва ми се различен от онзи, когото видях до Акершелва.

— Чудесно, значи ти е направило впечатление.

— Кое?

— Така изглежда снимката върху кредитната му карта — Беате кликна с мишката и на екрана се появи образът на мъж с къса подстрижка и вратовръзка. — А сега ще ти покажа фотоматериала на „Дагбладе“, където той е сред заснетите на площад „Егер“. Според теб това снимки на един и същи човек ли са? — попита Беате.

— Не.

— И аз така смятам.

— Нима? Щом ти смяташ така, значи просто мъжете на снимките са няколко.

— Не — възрази Беате. — Означава, че сме се натъкнали на така наречената свръхподвижност, известна в професионалните среди като visage du pantomime .

— Нищо не разбирам.

— Някои хора няма нужда да се гримират, да се преобличат или да се подлагат на пластични операции, за да се преобразят до неузнаваемост.

В залата за съвещания в червената зона Хари изчака всички от разследващия екип да заемат местата си и подхвана:

— Вече знаем със сигурност, че издирваме само един-единствен извършител. Засега ще го наричаме Христо Станкич. Беате?

Тя включи шрайбпроектора и на екрана се появи лице със затворени очи, покрито с мрежа от червени нишки.

— В момента виждате илюстрация на лицевата мускулатура на човека — започна Беате. — Изобразени са мускулите, които използваме, за да променяме изражението си. Най-важните от тях се намират на челото, около очите и около устата. Musculus frontalis например се използва заедно с musculus corrugator supersilii , за да повдигаме и сключваме веждите си. С помощта на orbicularis oculi разтягаме или свиваме областта около очите. И така нататък.

Беате натисна дистанционното управление. На екрана се появи клоун с надути бузи.

— По лицето ни има стотици такива мускули, но дори хората, занимаващи се професионално с правенето на гримаси, използват само съвсем малка част от тях. Актьорите и клоуните имат много подвижни лица благодарение на дълги тренировки на мускулите, а ние, останалите, изгубваме тази способност още от малки. Но дори актьорите и мимовете използват лицевите си мускули главно за да изразят определена емоция. Най-често техните мимики и гримаси са универсални, а изразените чувства бързо се изчерпват: гняв, радост, влюбване, удивление, лек смях, неудържим смях и така нататък. С тази гъста мрежа от мускули природата ни е дала възможността да изразяваме с лицата си безброй чувства. Концертните пианисти например развиват до такава степен връзката между мозъка и мускулатурата на ръцете си, че пръстите им придобиват способността да изпълняват едновременно десет различни задачи независимо един от друг. Да не забравяме, че в пръстите си нямаме толкова много мускули, колкото на лицето. Какви ли неподозирани възможности крият тогава лицевите ни мускули?

Беате показа друга снимка на Христо Станкич — пред банкомата.

— Сега ще илюстрирам нагледно за какво говоря. — Тя пусна изготвения материал на забавен каданс. — Почти не се забелязва свиването и отпускането на миниатюрни мускули. В резултат от тях обаче изражението се променя. Нима наистина лицето се преобразява до такава степен? Не, но частта от мозъка, отговорна за разпознаването на човешки физиономии — fusiform gyrus — е изключително чувствителна и към най-дребните промени, защото нейната задача е да прави разлика между хиляди приличащи си лица от физиологична гледна точка. Чрез това постепенно изменение в напрежението на лицевите мускули мозъкът ни възприема едно и също лице като две или повече. Ето.

Тя стопира записа на последния кадър.

— Ехо! Земята вика Марс.

Хари позна гласа на Магнюс Скаре. Неколцина колеги се засмяха. Беате се изчерви.

— Извинявай, Беате — едва сподави смеха си Скаре и се огледа доволно. — Но това пак е нашият човек Станкич. Научната фантастика е забавно занимание, но обяснението ти, че има хора, които изопват или отпускат лицата си и стават напълно неузнаваеми, звучи малко като приказка за призраци, ако питаш мен.