Ю Несбьо - Спасителя

— Става.

Хари затвори.

— Е? — погледна го въпросително Халвуршен. — За какво обеща да намериш свободно време?

— За вечеря. Олег искал да ме види. Каква работа е имал Роберт в Загреб?

Халвуршен понечи да каже нещо, но някой почука на вратата. Обърнаха се. Влезе Скаре.

— Полицията от Загреб току-що се свърза с нас — осведоми ги той. — Кредитната карта на Станкич е издадена въз основа на фалшивия му паспорт.

— Мм — промърмори Хари, облегна се на стола и скръсти ръце на тила си. — По каква работа Роберт в ходил в Загреб, Скаре?

— Знаете каква е моята теория.

— Да се снабди с наркотици — сети се Халвуршен.

— Скаре, ти ли ми спомена за някаква девойка, която търсила Роберт в магазина на „Фретекс“? Изглеждала като жителка на бивша Югославия.

— Да, точно така. Шефката на магазина…

— Обади се във „Фретекс“, Халвуршен.

В кабинета се възцари мълчание, докато Халвуршен прелистваше указателя. Набра номера. Хари започна да барабани нервно с пръсти по бюрото. Не знаеше как да изрази колко е доволен от работата на Скаре. Прочисти си гърлото, но в следващия момент Халвуршен му подаде слушалката.

Сержант-майор Рюе го изслуша и веднага му отговори. Много оправна жена, установи Хари, когато затвори след две минути. Пак си прочисти гърлото:

— Едно от момчетата, които полагат общественополезен труд в магазина, вместо да лежат в затвора — сърбин — се сетил за въпросната девойка. Казвала се София, но малко се колебаел за името. Със сигурност обаче си спомнял, че момичето е родом от Вуковар.

Хари намери Юн да лежи в апартамента на Роберт с разтворена Библия върху корема. Изглеждаше недоспал и изплашен. Хари си запали цигара, седна на нестабилния кухненски стол и попита Юн защо брат му е ходил в Загреб.

— Нямам представа. Нищо не ми е казвал. Сигурно пътуването му е било свързано с тайния проект, за който ми поиска пари назаем.

— Роберт имал ли е връзка с млада хърватка на име София?

— София Михолеч? Шегувате се!

— Всъщност не. Да разбирам ли, че знаете коя е?

— София живее в една от жилищните ни сгради на улица „Якоб Ол“. Семейството й е сред хърватските бежанци, които комендантът доведе тук. Но тя… тя е само на петнайсет.

— Вероятно се е влюбила в Роберт? Младо момиче хлътва по симпатичен млад мъж. Такива неща не са рядкост, нали?

Юн отвори уста, но не отговори.

— Самият вие казахте, че Роберт си е падал по млади момичета.

— Ще ви дам адреса на семейството й. Попитайте я сам — посъветва го Юн, забил поглед в пода.

— Добре — Хари си погледна часовника. — Имате ли нужда от нещо?

Юн се огледа.

— Иска ми се да отскоча до моя апартамент, за да взема някои дрехи и тоалетни принадлежности.

— Добре, ще ви закарам. Облечете се и си сложете шапка. Навън стана още по-студено.

Стигнаха до жилището на Юн за двайсет минути. Пътем минаха покрай стария занемарен стадион в квартал Бишлет — предстоеше да го съборят — и покрай ресторант „Скрьодер“, където Хари зърна позната фигура на мъж в дебело вълнено палто и зимна шапка. Хари паркира на непозволено място — точно пред входа на сградата. Двамата мъже влязоха вътре и застанаха пред асансьора. Хари погледна червеното табло над вратата. Кабината се намираше на четвъртия етаж — етажа на Юн. Преди да натиснат копчето, асансьорът потегли надолу. Хари потърка длани о бедрата си.

— Май не обичате асансьори — подметна Юн.

— Личи ли ми?

— Баща ми има същия проблем — усмихна се Юн. — Елате, ще се качим по стълбите.

Тръгнаха. На втората стълбищна площадка Хари чу как вратата на асансьора се хлопна долу.

Влязоха в апартамента. Хари остана да чака пред вратата, докато Юн си вземе тоалетните принадлежности от банята.

— Странно — отбеляза Юн със смръщени вежди. — Имам чувството, че някой е влизал.

— Техническите ни сътрудници се отбиха да огледат дупките от куршуми.

Юн влезе в спалнята и се върна със сак.

— Долавям необичайна миризма — настоя той.

Хари се огледа. Върху плота на мивката имаше две стъклени чаши. По ръбовете им не личаха засъхнали остатъци от мляко или друга течност. По пода също се не забелязваха мокри следи от разтопен сняг. Озадачиха го само няколко дървени стърготини пред бюрото — вероятно от чекмеджета.

— Да тръгваме — подкани го Хари.

— Какво прави прахосмукачката ми тук? — посочи Юн. — Вашите хора използвали ли са я?

Хари познаваше отлични процедурите по изземване на следи за експертиза. Никоя от тях не включваше употребата на прахосмукачка от местопрестъплението.