Ю Несбьо - Спасителя

Понякога Свере Хасвол съжаляваше, задето смени моряшкото поприще с поста на пазач в чисто новата сграда на улица „Гьотеборг“ 4. Най-горчиво се разкайваше в дни като днешния, когато живущите звъняха с оплаквания, че шахтата за отпадъци отново се е запушила. Случваше се средно по веднъж месечно поради съвсем елементарна причина: отворите на капаците на всеки етаж бяха широки колко самата шахта. Напук на старите сгради. Дори през трийсетте години, когато се появиха шахти, архитектите съвсем предвидливо правеха отворите с по-малък диаметър, та хората да не пъхат неща, които биха заседнали в шахтата. В днешно време при проектирането архитектите мислят само какво осветление да сложат в сградите.

Хасвол отвори капака на шахтата на третия етаж, мушна си главата и запали фенерчето. Светлината се отрази в белите пластмасови чували и той установи, че проблемът, както винаги, е между първия и втория етаж, където в шахтата има леко стеснение.

Слезе в отделението за боклука в мазето и включи осветлението. От студа му се запотиха очилата. Потръпна и взе близо триметровия железен прът, оставен по протежение на по-дългата стена точно с тази цел. Дори бе закрепил пластмасова топка на върха, за да не пробива чувалите, когато отпушва шахтата. От отвора се стичаха капки и се удряха в чувалите в тази същинска кочина. В наредбата за вътрешния ред в жилищните сгради беше ясно упоменато, че шахтата се използва само за сухи отпадъци в добре опаковани чували, но хората — нищо че се пишеха ревностни християни — изобщо не се съобразяваха с правилата.

Под краката му пращяха черупки от яйца и картонени кутии от мляко. Приближи до кръглия отвор на тавана. Надникна в него, но вътре беше тъмно. Мушна железния прът в отвора. Очакваше да се натъкне на обичайната мека маса от отпадъци в чували, но за негово учудване прътът се удари в нещо твърдо. Натисна пръта. Твърдият предмет не се отмести. Явно бе заседнал здраво в шахтата.

Свали от колана си джобното фенерче и освети вътрешността на шахтата. Върху очилата му падна капка, разля се и го заслепи. Той изруга ядосано, свали си очилата и ги избърса в синьото си палто, като придържаше фенерчето под мишница. Поотмести се и пак надникна в тръбата. Изтръпна. Ръката му с фенерчето, насочено нагоре, се вцепени. Въображението му работеше трескаво. Взираше се, а ударите на сърцето му се разредиха. Поразен, отново си сложи очилата. И сърцето му спря да бие.

Железният прът се изплъзна от разтрепераните му ръце и издрънча о пода. Когато Свере Хасвол се опомни, си даде сметка, че се е свлякъл върху боклуците и е изпуснал фенерчето. Върху чувала между бедрата му тупна още една капка. Отдръпна се рязко, все едно течността е изгаряща киселина. Изправи се и хукна навън.

Изпитваше потребност да подиша чист въздух. Като моряк бе виждал разни страхотии, но това… това вече надхвърляше границите на нормалното. Само болен мозък би измислил и осъществил подобно престъпление. Бутна нетърпеливо входната врата и излезе на тротоара, олюлявайки се. Дори не забеляза двамата високи мъже, застанали наблизо. Не усети и вледеняващия студ, който го лъхна. Подпря се на стената, замаян и запъхтян, и извади мобилния си телефон. Вторачи се в него напълно отчаяно. Преди няколко години промениха номерата на службите за спешно реагиране е цел да ги направят по-лесни за запомняне, но той, естествено, се сещаше само за старите номера. Огледа се за помощ. Единият от двамата мъже разговаряше по мобилен телефон, а другият беше един от живущите в сградата.

— Извинете, знаете ли номера на полицията? — попита Свере Хасвол.

Гласът му звучеше дрезгаво, сякаш е крещял часове наред.

Мъжът с телефона го огледа и каза на човека, с когото разговаряше:

— Почакай, май няма да се наложи да викаш Иван и кучето-следотърсач.

После отпусна ръката си с телефона и се обърна към Свере Хасвол:

— Аз съм старши инспектор Хуле от полицията в Осло. Нека позная…

От прозореца в апартамент близо до Западния пазар Туре Бьорген оглеждаше задния двор. Навън цареше същата тишина както вътре: не се чуваха деца да тичат с весели възгласи наоколо и да си играят в снега. Явно студът и мракът ги бяха прогонили. Впрочем от няколко години не бе виждал през зимата да играят деца. От всекидневната бръмчеше телевизорът. Новинарят предупреждаваше за предстоящи рекордно ниски температури и съобщаваше, че министърът на социалните грижи ще предприеме допълнителни мерки, за да намери подслон на бездомниците и да осигури средства за отопление на самотни възрастни. „Полицията издирва хърватския гражданин Христо Станкич. Всяка информация за него ще бъде щедро възнаградена.“ Новинарят не уточни каква е сумата, но Туре Бьорген не се съмняваше, че парите ще стигнат за самолетен билет и триседмична ваканция в Кейп Таун.