Ю Несбьо - Спасителя

— Отстраняването на око не води автоматично до летален изход — продължи Хари. — Според Беате жената е удушена. Ти какво мислиш?

— Престъплението е извършено от човек в състояние на емоционален и рационален дисбаланс. Осакатяването показва неконтролируем гняв. Не е изключено убиецът да се е ръководил от практични съображения, когато е изхвърлил трупа в шахтата…

— Какво практично има в това решение? Ако е искал да не открием тялото веднага, по-разумно би било да го остави в празния апартамент.

— Значи действието му е повече или по-малко символично.

— Мм. Маха окото и третира останалото като боклук?

— Да.

Хари погледна Беате.

— Изводите ни не говорят в полза на теорията, че е станала жертва на професионален убиец.

— Е, възможно е да е бил разгневен професионален убиец — сви рамене Ауне.

— Професионалистите разчитат на един доказан метод. Христо Станкич например застрелва жертвите си.

— Може да има по-широк репертоар — предположи Беате. — Или жената да го изненадала в апартамента.

— Или не е искал да стреля, за да не чуят съседите — обади се Маргрет.

Тримата се обърнаха към нея. Тя се усмихна малко стреснато:

— Искам да кажа… ако убиецът е имал нужда от спокойствие в апартамента, за да намери нещо важно?

Хари забеляза, че неочаквано Беате започна да диша през носа и пребледня.

— Как ти звучи всичко това? — обърна се той към Ауне.

— Като психология. Безброй въпроси. И само хипотези в отговор.

Навън Хари попита Беате как се чувства.

— Добре, само дето малко ми прилоша.

— Не ти позволявам да се разболееш точно сега. Ясно?

В отговор тя се усмихна загадъчно.

Той се събуди. С отварянето на очите си видя как по белия таван над главата му потрепват светли отблясъци. Болеше го главата и цялото тяло. Замръзваше. В устата му бе напъхано нещо. Опита се да се размърда, но ръцете и краката му бяха завързани. Повдигна глава. В огледалото до леглото отражението му лъсна на светлината от запалени свещи. Беше гол. На главата му бе сложено нещо като конска сбруя. Единият ремък минаваше напреки пред устата му, в която бе напъхана черна топка. Ръцете му бяха закопчани за леглото е белезници, глезените — с черни маншети. Отново се вторачи в огледалото. Върху чаршафа между краката му се виждаше краят на конец, който водеше към задника му. На корема си забеляза нещо бяло. Приличаше на сперма. Отпусна глава върху възглавницата и затвори очи. Прииска ми се да закрещи, но знаеше, че топката ще осуети всеки негов опит да произведе звук.

От всекидневната долетя глас.

— Ало? Полицията ли е?

Полиция? Той се замята бясно в леглото, като се мъчеше да отскубне ръцете си от оковите, и простена от болка, защото белезниците се впиха зад палеца му и олющиха кожата му. Успя да извие китките си и да хване с пръсти веригата между двете гривни. Белезници. Арматурно желязо. От баща си знаеше, че строителните материали почти винаги са направени да издържат на натиск само в едната посока, а изкуството да огъваш желязо владее онзи, който знае в каква посока то ще окаже най-слаба съпротива. Веригата между двете гривни на белезниците цели да попречи на закопчания да ги раздели, като я скъса.

Чуваше как сервитьорът продължава да говори по телефона. После изведнъж всичко утихна.

Опря мястото, където веригата се свързва с гривната, о решетката на леглото. Вместо да дърпа, започна да го извива. След четвърт въртене веригата заседна в решетката. Помъчи се да продължи, но без успех. При втория опит ръцете му се плъзнаха по желязото.

— Ало? — чу се гласът от всекидневната.

Пое си дълбоко въздух. Затвори очи. Пред купчините арматурно желязо на строителната площадка видя баща си по риза с къс ръкав. Повдига здравите си ръце и прошепва на невръстния си син: „Няма място за колебания. Само за силна воля. Желязото няма воля и затова винаги ще е губещо.“

Туре Бьорген барабанеше нетърпеливо с пръсти по огледалото с перленосива украса от мидени черупки в стил рококо. Собственикът на антиквариата, откъдето го купи, му обясни, че думата „рококо“ всъщност е обидна дума и произлиза от френското rocaille — „гротесков“. Впоследствие Туре си даде сметка, че именно този факт наклони везните в полза на решението да изтегли потребителски заем, за да се сдобие с дванайсет хиляди крони — толкова струваше огледалото.

От телефонната централа на полицията пробваха да го свържат с Отдела за борба с насилието, но понеже там никой не отговори, пробваха с дирекция „Защита на населението“.