Ю Несбьо - Спасителя

— Не, идеално — отвърна Маргрет.

— На четвъртия етаж, където е било намерено и самото око, се натъкнахме на следи от кръв до капака на шахтата. Явно трупът е бил напъхан там. Тъй като отворът е тесен и предвид видяното, имаме основания да смятаме, че лявото й рамо е изкълчено или докато извършителят се е опитвал да напъха тялото й в шахтата, или впоследствие, докато е падало. Малко трудно е да се определи от този ъгъл, но май виждам синини по врата й, които означават, че вероятно е била удушена. Патолозите ще прегледат рамото и ще установят причината за смъртта. Няма какво повече да се направи тук. Твоя е, Гилберг.

Беате се отмести и той направи няколко снимки.

— Какво представлява жълто-бялото в очната кухина? — попита Гилберг.

— Мазнина — обясни Беате. — Огледай наоколо дали ще намериш вещи, собственост евентуално на убитата или на убиеца. После колегите отвън ще ти помогнат да я свалите. Маргрет, ти идваш с мен.

Излязоха в коридора. Маргрет натисна копчето на асансьора.

— Ще се качим по стълбите — махна с ръка Беате.

Маргрет я погледна изненадано и тръгна след нея и Хари.

— Трима от хората ми ще се появят всеки момент — Беате изпревари въпроса на Хари.

Въпреки че той вземаше по две стъпала на крачка, тя не изоставаше.

— Свидетели?

— Засега няма — отвърна Хари. — Но започнахме обиколката. Трима полицаи се заеха да звънят по вратите в сградата, а после и в съседните.

— Имат ли снимки на Станкич?

Хари я погледна, за да разбере дали е вложила ирония във въпроса си. Не му стана ясно.

— Какво е първото ти впечатление? — попита той.

— Мъж е.

— Защото е успял да я напъха в отвора на шахтата?

— Вероятно да.

— Нещо друго?

— Хари, има ли въобще някакво съмнение кой го е извършил? — въздъхна тя.

— Да, Беате, няма как да сме сигурни. По принцип винаги се съмняваме, докато не се сдобием с неопровержими доказателства. — Хари се обърна към Маргрет, която вече издъхваше зад гърба им. — Твоето първо впечатление?

— Какво?

Поеха по коридора на четвъртия етаж. Пълен мъж с разкопчано сако от туид стоеше пред апартамента на Юн Карлсен. Явно чакаше тях.

— Искам да разбера какво почувства, когато влезе в апартамента. И когато погледна нагоре в шахтата.

— Какво съм почувствала ли? — усмихна се смутено Маргрет.

— Да, точно така! Какво си почувствала! — избоботи Столе Ауне и протегна ръка на Хари. — Слушайте и попивайте, младежи, защото това е прословутото евангелие на Хуле. Преди да прекрачиш местопрестъплението, трябва да освободиш главата си от всякакви мисли, да се превърнеш в безсловесно новородено и да приемеш с всичките си сетива благословията на първото впечатление. Тези няколко важни секунди са твоят най-голям, а може би и единствен шанс да прозреш какво се е случило, без да си наясно с фактите. Звучи като ритуал за викане на духове, нали? Много изискан костюм, Беате. А коя е очарователната ти колежка?

— Маргрет Свенсен.

— Аз съм Столе Ауне — представи се психологът, хвана ръката на Маргрет и я целуна въпреки ръкавицата. — Боже мой, имате вкус на латекс, миличка.

— Ауне е психолог — обясни Беате. — Често ни помага да разплетем случаите.

— Често се опитвам да ви помагам — поправи я той. — За съжаление психологията все още е съвсем млада наука и чак след поне петдесет-сто години ще бъде в състояние да оказва сериозна подкрепа на следствието. А какво ще отговорите, на въпроса на Хуле, миличка?

Маргрет се обърна към Беате, сякаш за да я помоли за помощ.

— Ами… не знам. Тази история с окото ми се стори отвратителна.

Хари отключи вратата.

— Нали знаеш, че не понасям кръв — предупреди го Ауне.

— Представи си, че не е истинско, а стъклено око — Хари отвори вратата и се дръпна встрани. — Стъпвай върху найлона и не пипай нищо.

Ауне пое предпазливо по черната пътека. Приклекна до окото, което продължаваше да стои в купчината прах до прахосмукачката. Повърхността му бе посивяла.

— Нарича се енуклеация — осведоми го Хари.

— Изтръгнал е окото й с прахосмукачка? — повдигна вежди Ауне.

— Първо го е засмукал с прахосмукачката, а после го е изтръгнал с пръсти — предположи Хари. — Мускулите и зрителните нерви не могат да се прекъснат толкова лесно.

— На какво ли не те е научил опитът, Хари.

— Веднъж арестувах жена, удавила бебето си във ваната. Докато лежеше във временния арест, си извади окото. Тогава лекарят ми обясни каква е техниката.

Чуха как Маргрет си пое въздух зад гърба им.