Ю Несбьо - Спасителя

— Кой друг освен вас има ключ за апартамента? — попита Хари.

Юн се поколеба.

— Теа, приятелката ми. Но тя не би поела доброволно инициативата да чисти.

Погледът на Хари отново се спря върху стърготините: ако човек използва прахосмукачка по предназначението й, първо ще обере именно дребните прашинки. Приближи се до уреда. Накрайникът беше свален от пластмасовия удължител, закрепен за маркуча. По гърба му полазиха ледени тръпки. Вдигна удължителя и погледна в кръглото му черно дуло. Прокара показалец по ръба. Върхът на пръста му почервеня.

— Какво е това? — попита Юн.

— Кръв. Проверете дали вратата е заключена.

Хари вече знаеше какво го очаква. Намираше се на прага към онова, което ненавиждаше и въпреки това никога не успяваше да избегне. Отвори капака на прахосмукачката и извади жълтата торбичка. Ето това е истинската стая на страданието, а не House of Pain, помисли си той. На това място винаги се принуждаваше да използва способността си за вживяване в психиката на злосторника. На моменти му се струваше, че прекалено много се старае да развие тази своя способност.

— Какво правите? — попита Юн.

Торбичката бе издута до пръсване. Хари скъса дебелата мека хартия. От нея, като духът от вълшебна лампа, се издигна облак от ситен прах. Понесе се към тавана, докато Юн и Хари се взираха в съдържанието на торбичката, изсипало се върху пода.

— Господи — прошепна Юн.

— Господи — простена Юн и посегна към един стол. — Какво се е случило тук? Ама това е… това е…

— Да — кимна Хари. Приклекнал до Юн, той се опитваше да диша нормално. — Това е око.

Очната ябълка приличаше на кървава медуза. Прахът се бе полепил по бялата й повърхност. Върху задната й страна, също окървавена, Хари различи залавните места на мускулите и зрителния нерв, приличен на дебел бял червей.

— Питам се обаче как окото е преминало непокътнато през филтъра. Ако наистина е било засмукано в прахосмукачката.

— Бях го махнал — отвърна Юн с разтреперан глас. — Така засмукваше по-силно.

Хари извади химикалка от джоба на якето си и внимателно обърна окото с нея. Консистенцията му се стори мека, но с твърдо ядро. Хари се премести така, че светлината от лампата на тавана да пада върху зеницата — голяма, черна и разлята, защото очната мускулатура вече не я поддържаше в обичайния й кръгъл вид. Светлината хвърляше върху почти тюркоазния ирис цветни отблясъци като върху повърхността на стъклено топче за игра. Хари чу как Юн притаи дъх зад гърба му.

— Жертвата е имала забележително светли сини очи — установи инспекторът. — Възможно ли е да сте я познавали?

— Не, аз… не знам.

— Чуйте ме, Юн — подхвана Хари, без да се обръща. — Не знам къде сте се учили да лъжете, но не ви бива. Не мога да ви принудя да ми разкажете пикантериите около интимния живот на брат си, но това… — Хари посочи кървавата очна ябълка — … няма да го оставя просто така.

Обърна се. Седнал на един от кухненските столове, Юн бе навел глава.

— Аз… тя… — задавено заекна той.

— Значи жертвата е жена, така ли? — притече се на помощ Хари.

Юн кимна, без да вдигна глава.

— Казва се Рагнхил Гилстрюп. Не познавам друг човек с такива очи.

— И как се е озовало окото й тук?

— Нямам представа. Тя… ние… се срещахме тук. Тя имаше ключ за апартамента. Какво съм направил, Хари? Защо ми се случва всичко това?

— Не знам, Юн. Но тук ми се отваря сериозна работа и първо трябва да ви намерим подходящо място, където да останете.

— Да се върна на булевард „Юлевол“?

— Не! — категорично извика Хари. — Имате ли ключ за жилището на Теа?

Юн кимна.

— Добре, отидете там. Заключете вратата и не отваряйте на никого.

Юн се запъти към вратата, но спря.

— Хари?

— Да?

— Има ли начин връзката ми с Рагнхил да не се оповестява? Скъсах с нея, когато се влюбих в Теа.

— В такъв случай няма от какво да се притеснявате.

— Не разбирате. Рагнхил Гилстрюп беше омъжена.

— Осмата заповед?

— Десетата.

— Не обещавам, че ще го запазя в тайна, Юн.

Младият мъж го погледна изненадан. После бавно поклати глава.

— Какво има? — попита полицаят.

— Направо не мога да се позная! Рагнхил е мъртва, а аз мисля само как да спася собствената си кожа.

Очите му плувнаха в сълзи. В миг на беззащитност Хари почувства искрено съчувствие. Съчувствие не към жертвата на престъпление или нейните близки, а към човек, който в миг на безмерно отчаяние съзира собствената си презряна човешка природа.