Ю Несбьо - Спасителя

За втори път в рамките на две дни Хари държеше картечен пистолет в ръка. Позвъни на уредбата на името Сайерстед. Обади се разтревожен женски глас. Хари се легитимира и я подкани да погледне през прозореца, за да се увери лично, че идват от полицията.

Тя им отвори. Полицайката се втурна към задния двор и зае позиция, а Халвуршен и Хари се качиха по стълбите.

На месингова табелка над звънеца бе написано името Туре Бьорген с черни букви. Хари се сети как Бярне Мьолер още при първата им съвместна акция го научи на най-лесния и ефикасен начин да разбере дали в жилището има някой. Затова долепи ухо до стъклото на вратата. Отвътре не се чуваше нито звук.

— Зареден и със свален предпазител, нали? — прошепна Хари.

Халвуршен, извадил служебния си пистолет, застана от лявата страна на вратата.

Хари натисна звънеца.

Ослуша се със затаен дъх.

После пак позвъни на вратата.

— Да разбием вратата или да не я разбием — прошепна Хари. — Това е въпросът.

— Ако ще го правим, трябва първо да се обадим в съда и да поискаме разрешение за обиск…

Звукът от удар на „МП-5“ в стъкло прекъсна Халвуршен. Хари провря бързо ръка и отключи.

Влязоха в коридора и Хари посочи на Халвуршен кои врати да провери. Самият той веднага се насочи към всекидневната. Беше празна. Веднага обаче забеляза огледалото над масичката с телефона, очевидно ударено с тежък предмет. От средата му се бе отчупило парче и бе оставило тъмен кръг след себе си. Лъчите на своеобразното черно „слънце“ сочеха към позлатена орнаментирана рамка. Открехнатата врата в дъното на помещението мигом прикова вниманието на Хари.

— В кухнята и в банята няма никого — прошепна Халвуршен зад гърба му.

— Добре. Приготви се.

Хари тръгна. Интуицията му подсказваше, че ако изобщо в жилището има нещо, ще го намерят точно зад тази врата. Отвън се чуваше пърпоренето на развалено автомобилно гърне. Спирачки на трамвай изсвистяха пронизително в далечината. Хари си даде сметка, че инстинктивно се свива, сякаш за да се смали до размерите на нищожна мишена.

Бутна вратата с дулото на картечния пистолет, бързо прекрачи прага и се шмугна встрани, защото иначе рискуваше Станкич, ако изобщо се намираше там, да го види в силует. Долепи се до стената с пръст върху спусъка, докато чакаше очите му да привикнат към мрака.

На светлината, процеждаща се от процепа на вратата, видя голямо легло с месингови табли. Чифт голи крака се подаваха изпод завивката. Хари направи крачка напред, хвана завивката и я отметна.

— Мили боже! — възкликна Халвуршен.

Застанал на прага, той бавно отпусна ръката, която стискаше пистолета, и се вторачи изумен в леглото.

Огледа внимателно бодливата тел върху оградата. После се засили и скочи. Покатери се с бързи, ловки движения, както го бе учил Бобо. Пистолетът в джоба го смушка в стомаха, докато се премяташе от другата страна. Озова се върху заледен асфалт. На светлината от уличната лампа забеляза, че си е скъсал якето. От дълбок прорез в синия плат се подаваше бяла подплата.

Някакъв звук го стресна и той тутакси се скри в сянката на контейнерите в депото, подредени един върху друг в редици. Ослуша се и се огледа. Вятърът свирукаше лекичко в изпочупените прозорци на близката тъмна, полусрутена барака.

Кой знае защо го обзе усещането, че го наблюдават. Не, чувстваше се не точно наблюдаван, а разкрит, разобличен. Сякаш някой знаеше къде се е скрил, без непременно да го е видял. Огледа внимателно осветената част от оградата за евентуална алармена система. Нищо.

Обходи две редици с контейнери, преди да намери отворен. Влезе в непрогледния мрак и веднага осъзна, че ако заспи вътре, ще замръзне. Затвори вратата. Усети как въздухът се раздвижи, все едно се озова в подвижна маса.

В краката му прошумоляха вестници. Трябваше да се стопли някак.

Излезе навън. Обзе го същото усещане, че го наблюдават. Приближи се до бараката и отпори една дъска. Нещо сякаш обикаляше наоколо. Но колкото и да се взираше, виждаше само примигващи светлини от гостоприемните хотели около Централната гара и тъмната врата към тазвечершното си убежище. Отпори още две дъски и се върна при контейнера. Върху снега имаше следи от лапи. От големи лапи. Куче-пазач. Кога се бяха появили тези следи? Отчупи малки трески от дъските и ги нареди до стената в контейнера. Остави вратата открехната с надеждата част от дима да излиза навън. Кутията с кибрит от стаята в приюта държеше в джоба с пистолета. Запали вестниците, пъхна ги под треските и заслони огъня с ръце. По ръждивочервената стена пропълзяха малки пламъчета.