— Добре.
— Искам ти да ги въведеш и да им зададеш въпросите. После постепенно ще се намеся и аз. Ясно?
Халвуршен кимна.
Веднага щом се качиха в колата след посещението при Туре Бьорген, звънна Гюнар Хаген и ги помоли да се отбият във „Вика Атриум“, където Алберт и Мадс Гилстрюп, баща и син, ги очакват, за да дадат показанията си. Хари обърна внимание на Хаген, че в следствието не е обичайна практика свидетелите да викат полицаите при себе си и че е възложил задачата на Скаре.
— Алберт е стар познат на началника на криминалната полиция — обясни Хаген. — Току-що ми се обади да ми съобщи, че двамата Гилстрюп са съгласни да дадат показания само пред ръководителя на следствието. За наш късмет ще говорят в отсъствието на адвоката си.
— Ами тогава…
— Чудесно, оценявам жеста.
Този път всичко приключи без даване на строги заповеди.
Пред асансьора ги чакаше дребен мъж в син блейзър.
— Алберт Гилстрюп — представи се той, като разтвори едва забележимо тънките си устни.
Стисна здраво ръката на Хари. Гилстрюп имаше посивяла коса и набраздено, загрубяло лице, но младежките му очи следяха зорко всяко движение на Хари. Заведе посетителите пред врата с табела „Акционерно дружество «Гилстрюп»“.
— Искам да ви предупредя, че синът ми преживява много тежко случилото се — обърна се Алберт Гилстрюп към полицаите. — Трупът се намираше в потресаващо състояние, а и за съжаление Мадс е много чувствителен по природа.
От начина на изразяване на Алберт Гилстрюп Хари заключи, че бащата на Мадс или е изключително прагматичен човек и осъзнава невъзможността за мъртвите да се направи каквото и да било, или снаха му просто не е успяла да си осигури място в сърцето му.
В малката, но луксозно обзаведена рецепция имаше картини с мотиви от епохата на норвежкия национален романтизъм, каквито Хари бе виждал на много места. Мъж с котка на двора. Замъкът „Сория Мория“ 46 46 Замъкът от едноименната норвежка народна приказка, записана от Петер Кристен Амбьорнсен и Йорген Му. — Б.пр.
. За разлика от друг път обаче на Хари не му се сториха да са репродукции.
При влизането в заседателната зала завариха Мадс Гилстрюп да се взира през стъклената стена към атриума. Баща му се изкашля и Мадс бавно се обърна към новодошлите, сякаш го изтръгнаха от сън, от който не искаше да се буди. Хари установи с изненада, че синът Гилстрюп изобщо не прилича на баща си. Имаше тясно лице, но меките му заоблени черти и къдрава коса му придаваха вид на младеж, макар по сметките на Хари да бе попрехвърлил трийсетте. За почти детското му излъчване вероятно допринасяше и невинната безпомощност в кафявите му очи, които след дълго лутане най-сетне се спряха върху посетителите. Мадс стана.
— Благодаря ви, че дойдохте — прошепна той с печален глас и стисна разчувстван ръката на Хари, все едно посрещаше не полицай, а свещеник.
— Няма защо. Така или иначе трябва да говорим с вас.
Алберт Гилстрюп си прочисти гърлото и устните му се разтвориха едва забележимо, сякаш върху дървеното му лице се вряза пукнатина:
— Мадс иска да ви благодари, задето удовлетворихте молбата ни и дойдохте в офиса ни. Мислехме, че ще предпочетете срещата ни да се състои в полицейския участък.
— А аз си мислех, че ще предпочетете да ни поканите в дома си в толкова късен час — обърна се Хари към сина.
Мадс погледна колебливо баща си и чак след лекото одобрително кимване на Алберт отговори:
— Не издържам повече да стоя там. Толкова е… празно. Тази вечер ще спя у нас.
— В моя дом — уточни Гилстрюп-старши и погледна Мадс с бащинско съчувствие, което напомняше обаче повече на презрение.
Седнаха. Синът и бащата плъзнаха по масата визитките си към Хари и Халвуршен. Халвуршен им даде две от своите. Гилстрюп-старши погледна въпросително Хари.
— Моите още не съм ги отпечатал — обясни полицаят.
Впрочем това отговаряше донякъде на истината.
— Двамата с Халвуршен работим заедно и ако възникне нещо, ще се свържете с него.
Младият полицай се изкашля:
— Имаме няколко въпроса към вас.
Най-напред Халвуршен се опита да разбере какво е правила Рагнхил в часовете преди убийството, а после — защо е влязла в апартамента на Юн Карлсен и дали е имала врагове. На всички негови въпроси синът и бащата отговаряха с отрицателно поклащане на глава.
Хари се питаше няма ли да му предложат мляко за кафето. От известно време спря да го пие чисто. Вероятно знак, че е започнал да остарява. Преди няколко седмици си пусна култовия албум на „Сержант Пепър и неговата банда от клуба на самотните сърца“ и остана разочарован. И шедьовърът на „Бийтълс“ беше остарял.
Читать дальше