Ю Несбьо - Спасителя

Сети се с колко ужасени очи го гледаше сервитьорът, докато се взираше в дулото на пистолета. Изпразни джобовете си — само дребни пари. Нямал други. Стигнаха за един хамбургер и билет за метрото. Но не и за място, където да се скрие, да се стопли, да поспи. Освен това сервитьорът прояви удивителната глупост да признае, че го е издал и полицаите ще пристигнат всеки момент. Наложи му се да направи каквото трябва.

Пламъците осветиха снега навън. Чак сега забеляза множеството следи от лапи пред входа. Странно защо не ги видя преди. Слушаше напрегнато собственото си дишане, което отекваше в желязната кутия. Сякаш вътре имаше още някой. Проследи отпечатъците по снега и се вцепени. Следите от стъпките му се пресичаха с тях. Върху един отпечатък от обувката си видя друг, по-малък — от кучешка лапа.

Затвори вратата рязко и огънят угасна. Само краищата на вестниците тлееха леко в непрогледния мрак. Задиша на пресекулки. Там, навън, някакво същество го дебнеше, усещаше миризмата му и я разпознаваше. Притаи дъх и разбра: въпросното същество не беше навън. И чуваше не ехо от собствения си дъх, а чуждо дихание. Тук, вътре. Посегна панически да извади пистолета. Как така не изръмжа и не издаде нито звук, мина му през ума. Дори в момента, когато кучето скочи, се чу само леко дращене с нокти върху железния под. Едва успя да вдигне ръка, когато челюстите на животното захапаха ръката му, а болката раздроби мислите му на хиляди парченца.

Хари огледа леглото и онова, което по всяка вероятност беше Туре Бьорген.

Халвуршен застана до него.

— Мили боже — прошепна той. — Какво се е случило тук?

Без да отговори, Хари свали ципа на черната маска върху лицето на мъжа и я разтвори. Заради начервените устни и грима около очите приличаше много на Робърт Смит, вокалистът на „Дъ Кюър“.

— Това ли е сервитьорът, с когото разговаря в „Бискит“? — попита Хари, докато обхождаше стаята с поглед.

— Да. Какви са тези одежди?

— Латексови — отвърна Хари.

Прокара пръсти по няколко метални стружки върху чаршафа и вдигна нещо дребно, което намери до наполовина пълна чаша с вода върху нощното шкафче. Хапче. Хари го вдигна срещу светлината.

— Извратена история — изсумтя Халвуршен.

— Форма на фетишизъм. Какво извратено има? Нима ти също нямаш определени предпочитания, например жени с миниполи и жартиери?

— С униформи — поправи го Халвуршен. — Каквито и да е: на медицински сестри, на паркинг служителки, на…

— Достатъчно — спря го Хари.

— Според теб с какво се е самоубил? Натъпкал се е с успокоителни?

— Питай него — Хари взе чашата от нощното шкафче и плисна водата върху лицето на мъжа.

Халвуршен зяпна удивен старши инспектора.

— Ако не беше влязъл с нагласата да завариш мъртвец, щеше да забележиш, че диша. Взел е „Стесолид“. Действието му напомня валиум.

Мъжът се стресна, лицето му се сгърчи и го задави силна кашлица.

Хари приседна на ръба на леглото и изчака изплашените до смърт, но без следа от разширение зеници да привикнат с гледката.

— Идваме от полицията, Бьорген. Извини ни за начина, по който нахлухме в дома ти, но ти ни наведе на мисълта, че у теб има нещо наше. Явно обаче вече ти се е изплъзнало.

Сервитьорът примига два пъти.

— За какво става дума? — смотолеви той. — Как влязохте?

— През вратата — отвърна Хари. — И по-рано тази вечер си имал гости.

Мъжът поклати отрицателно глава.

— Никой не е идвал. Не съм звънил в полицията. Освен това номерът ми не се изписва. Няма как да го проследите.

— Напротив, има. Всъщност изобщо не съм споменавал телефон. Казали сте на колегата ни, че в леглото ви е завързан човек. Върху чаршафа забелязахме стружки от месинговата табла. Явно и огледалото е получило едно кроше. Станкич избяга ли, Бьорген?

Сервитьорът местеше смутен поглед от Хари към Халвуршен и обратно.

— Заплаши ли ви? — Хари говореше с тих равен глас. — Да не би да се е заканил, че ще се върне, ако говорите е полицията? Това ли е? Страх ли ви е?

Устата на мъжа се отвори. Вероятно заради маската Хари го оприличи на пилот, объркал маршрута на самолета. Дезориентирана версия на Роберт Смит.

— Престъпниците често отправят подобни заплахи — продължи Хари. — Но, уверявам ви, ако искаше да ви убие, отдавна да го е направил.

Мъжът се взираше онемял в Хари.

— Знаете ли накъде тръгна, Бьорген? Взе ли нещо със себе си? Пари? Дрехи?

Мълчание.

— Хайде, важно е. Този човек преследва следващата си жертва.