Ю Несбьо - Спасителя

Халвуршен задаваше въпросите от бележника си и записваше отговорите, без да търси зрителен контакт с двамата мъже. Помоли Мадс Гилстрюп да обясни къде се е намирал межди девет и десет сутринта през изминалия ден. Според съдебните лекари тогава бе настъпила смъртта на съпругата му.

— Мадс беше тук — обади се Алберт Гилстрюп. — Цял ден работихме заедно. В момента провеждаме цялостно преструктуриране на компанията. — Обърна се към Хари: — Очаквахме подобни въпроси. Четох, че при убийство съпругът винаги е първият заподозрян.

— Не без основания. Ако вярваме на статистиката.

— Разбирам — кимна Алберт Гилстрюп. — Но това тук не е статистика, уважаеми. Това е самата действителност.

Хари срещна сините очи на Гилстрюп-старши, от които хвърчаха искри. Халвуршен гледаше крадешком Хари, защото съзираше назряващ конфликт.

— Щом ще се придържаме към действителността — съгласи се Хари, — предлагам да престанете да клатите отрицателно глава и да започнете да ни съдействате. Мадс?

Гилстрюп-старши вдигна рязко глава, сякаш досега бе дремал. Хари почака да установи зрителен контакт.

— Какво знаехте за връзката на Юн Карлсен със съпругата ви?

— Достатъчно! — изгърмя от устата-процеп на Алберт Гилстрюп. — Подобна безцеремонност вероятно минава при редовната ви клиентела, но не и тук.

Хари въздъхна.

— Ако искате, баща ви може да остане, Мадс. Ако обаче се наложи, ще го изгоня.

Алберт Гилстрюп се разсмя като неизменен победител, най-сетне намерил достоен противник.

— Кажете ми, старши инспекторе, трябва ли да се обаждам на моя стар приятел, началника на криминалната полиция, и да му обяснявам как се държат подчинените му с току-що овдовял мъж?

Преди Хари да отговори, Мадс вдигна ръка с грациозно бавно движение:

— Татко, длъжни сме да им помогнем да го открият.

Погледът на Мадс отново се насочи към стъклената стена и той не каза нищо повече.

— All right — съгласи се Алберт Гилстрюп, изричайки израза с английско произношение. — Ще говорим с вас при едно условие, Хуле: да останем с вас насаме, а помощникът ви да изчака навън.

— Не работим по този начин — възрази Хари.

— Имаме желание да ви сътрудничим, Хуле, но изискванията ни не подлежат на обсъждане. В противен случай ще говорите само с адвоката ми като посредник. Ясно?

Хари чакаше обичайния прилив на гняв. Но той не се появи. Вече не се съмняваше: наистина остарява. Кимна на Халвуршен. Младият полицай, доста изненадан, стана и излезе. Алберт Гилстрюп изчака вратата да се затвори и подхвана:

— Със сина ми познаваме Юн Карлсен. Рагнхил организира среща с него в качеството му на икономически съветник в Армията на спасението. Отправихме му предложение — много изгодно предложение за него — но той ни отказа. Без съмнение човек с висок морал и принципи. Не е изключено да е изпробвал чара си върху Рагнхил, разбира се. Едва ли е бил първият. Извънбрачните приключения в наши дни отдавна вече не се смятат за сензация. Един факт обаче е достатъчен, за да опровергае несъстоятелността на намека ви: самата Рагнхил. Повярвайте ми, познавам снаха си не от вчера. Тя беше не просто скъп член от нашето семейство, а и жена с надежден характер.

— А ако ви кажа, че снаха ви е имала ключ за жилището на Юн Карлсен?

— Не желая да слушам повече за тази история! — извика гръмко Алберт Гилстрюп.

Хари погледна стъклената стена и отражението на Мадс Гилстрюп в нея. Бащата продължи:

— Нека преминем направо към въпроса защо настояхме за среща лично с вас, Хуле. Тъй като оглавявате разследването, обещаваме ви премия, ако успеете да заловите виновника за убийството на Рагнхил. В цифрово изражение двеста хиляди крони. При пълна дискретност.

— Моля?

— All right. Сумата подлежи на договаряне. За нас важното е случаят да се разглежда с приоритет пред всички останали.

— Да не се опитвате да ме подкупите?

— Изразявате се прекалено драматично — усмихна се кисело Алберт Гилстрюп. — Помислете, не бързайте. Ако искате, дарете парите на фонда за овдовели съпруги на полицаи. Няма да ви се месим.

Хари мълчеше. Алберт Гилстрюп плесна с длани по масата.

— Е, срещата приключи. Не бъдете толкова консервативен, старши инспекторе.

Халвуршен се прозяваше, докато стъкленият асансьор слизаше безшумно и меко. Точно така сигурно се чувстват снежинките, които се сипят в коледните песни, помисли си младият полицай.

— Защо не изгони бащата веднага? — попита той.