Ю Несбьо - Спасителя

— Защото ме заинтригува — отвърна Хари.

— Какво ти каза, докато стоях навън?

— Че Рагнхил била страхотен човек и е изключено да е поддържала любовна връзка с Юн Карлсен.

— Той вярва ли си?

Хари сви рамене.

— За какво друго говорихте?

Хари се поколеба.

— За нищо особено.

Загледа се в зеления оазис с фонтан сред мраморната пустиня.

— За какво мислиш? — поинтересува се Халвуршен.

— Не съм сигурен. Видях как Мадс Гилстрюп се усмихва.

— Какво?

— Забелязах отражението му в стъклото. Направи ли ти впечатление, че Алберт Гилстрюп прилича на дървена кукла? Като онези, които използват вентрилоквистите?

Халвуршен поклати глава.

Тръгнаха по „Мункедам“ към Концертната зала. По тротоара сновяха забързани хора, натоварени с коледни покупки.

— Малко свеж въздух — Хари се сви във връхната си дреха. — Жалко, че заради студа вредните газове слизат надолу. Ще задушат целия град.

— Пак ми се струва за предпочитане вместо застоялия мирис на афтършейв в офисите на Гилстрюп.

Пред служебния вход на Концертната зала висеше плакат с реклама за коледния концерт на Армията на спасението. На тротоара под плаката момче протягаше ръка към минувачите с празна картонена чаша в нея.

— Ти излъга Бьорген — установи Халвуршен.

— Ами?

— До две години наказание за притежание на „Стесолид“? Освен това откъде знаеш, че Станкич няма деветима жадни за мъст братя?

Хари сви рамене и си погледна часовника. Закъсняваше за срещата на анонимните алкохолици. Реши, че е време да чуе Божиите слова.

— А когато Исус се върне на земята, кой ще го познае? — извика Давид Екхоф и пламъкът на свещта пред него се наведе. — Ами ако Спасителя е сред нас, в този град?

Сред множеството, събрало се в просторното, боядисано в бяло скромно обзаведено помещение премина глух шепот. В Храма нямаше нито олтарно изображение, нито преграда между олтара и останалата част на църквата. Само пейка за покаялите се делеше множеството и подиума, където миряните да коленичат и да признаят греховете си. Комендантът огледа паството си и продължи след кратка, преднамерена пауза:

— Защото макар Матей да пише, че Спасителя ще дойде в славата Си, и всички ангели с Него, пише и друго: „странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.“

Давид Екхоф си пое дъх, прелисти на следващата страница, вдигна очи към събралите се и продължи да говори, без да поглежда в книгата:

— „Тогава те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците — в живот вечен.“

След като комендантът приключи речта си, дадоха думата на онези от явилите се, които искат да споделят свои религиозни изживявания. Възрастен мъж разказа за битката на Стурторве, когато удържали победата с Божието слова в името на Исус и на безстрашието. След стареца на подиума излезе млад мъж и извести, че ще приключат срещата с изпълнение на псалм 617. Мъжът застана пред оркестъра от осмина униформени музиканти с духови инструменти и Рикард Нилсен на голям барабан, и започна да отброява. След известно време диригентът се обърна към миряните и те се включиха. Песента отекна мощно в храма:

— „Нека се вее знамето на спасението, напред към свещената война!“

После Давид Екхоф отново застана зад катедрата:

— Скъпи приятели, позволете ми да завърша тазвечершната ни среща с една радостна новина. От кабинета на министър-председателя днес потвърдиха, че господин премиерът ще присъства на традиционния ни коледен концерт.

Бурни аплодисменти посрещнаха известието. Хората тръгнаха бавно към изхода, разговаряйки оживено помежду си. Само Мартине Екхоф не бързаше да си върви. Седнал най-отзад, Хари я гледаше как се задава между пейките, облечена във вълнена пола, черни чорапи, с кубинки също като него и бяла плетена шапка. Първоначално Мартине го погледна, без да го познае. После обаче лицето й грейна. Хари стана.

— Здравейте — поздрави го тя, наклони глава и се усмихна. — Какво ви води насам? Работа или духовна жажда?

— Баща ви определено умее да говори пред публика.

— Ако беше член на Петдесетнишката църква, отдавна да е станал световна звезда.