Ю Несбьо - Спасителя

Хари се наведе напред и усети дъха й по лицето си. Вгледа се в очите й. Зениците в кафявите ириси се „стичаха“ към ръба на ириса под формата на ключалки.

— Вродено е — обясни тя. — Нарича се колобома на ириса. Но това не пречи да имаш нормално зрение.

— Интересно.

Лицата им се намираха съвсем близо едно до друго и Хари помириса кожата и косата й. Пое си дъх. Потръпна. Обзе го усещането, че потъва в топла вана. Изведнъж се разнесе кратък силен звук. Домофонът. Не, всъщност някой, застанал на стълбите, звънеше на вратата му.

— Сигурно е Али — Хари стана от дивана. — Съседът.

За шестте секунди, нужни да се изправи, да излезе в коридора и да отвори вратата, Хари съобрази, че Али не би се отбил толкова късно. Освен това Али почукваше по вратата, не натискаше звънеца. Сети се и за портата, която не се затваряше плътно: ако след тях е влязъл някой съсед и не бе обърнал внимание, че езикът на бравата не влиза в отвора, вероятно портата си стоеше отключена.

Чак на седмата секунда осъзна, че изобщо не бива да отваря. Вторачи се в човека на прага и го обзе предчувствие какво го очаква.

— Зарадвах ли те? — попита леко провлачено Астри.

Хари мълчеше.

— Идвам от коледно парти. Няма ли да ме поканиш, момче?

Червисаните й устни се опънаха над зъбите, когато се усмихна. Изведнъж Астри залитна и токчетата на ботушите й се удариха в пода.

— Моментът не е подходящ — отвърна Хари.

Тя присви очи и огледа изпитателно лицето му. После надникна над рамото му.

— Да не би да имаш гостенка? Затова ли пропусна днешната среща?

— Астри, хайде да поговорим друг път. Пияна си.

— Днес на срещата обсъждахме третата стъпка. „Решихме да поверим живота си в Божиите ръце.“ Но аз не виждам къде е този Господ, Хари.

Посегна немощно да го удари с чантата си.

— Няма никаква трета стъпка, Астри. Всеки се спасява сам.

Тя се вцепени и прикова в него насълзените си очи.

— Пусни ме да вляза, Хари — прошепна тя.

— Това няма да ти помогне, Астри — той сложи ръка върху рамото й. — Ще ти повикам такси.

Отблъсна ръката му с изненадващо силен удар. Гласът й стана пронизителен:

— Такси ли? Не искам да се прибирам вкъщи, проклет импотентен женкар такъв!

Обърна му гръб и започна да се влачи надолу по стълбите.

— Астри…

— Остави ме намира! Върви да чукаш другата си курва.

Хари изчака Астри да се изгуби от погледа му. Чу я как се сражава с портата, скърцането на пантите, а накрая настъпи пълна тишина.

Обърна се. В коридора Мартине бавно закопчаваше палтото си.

— Аз… — подхвана той.

— Късно е — усмихна се тя. — Май ще се окаже, че все пак съм изморена.

В три през нощта Хари продължаваше да седи във фатерщула. Том Уейтс пееше тихо за Алис, докато меките палки шумоляха по кожата на барабана.

It’s dreamy weather we’re on. You wave your crooked wand along an icy pond. 47 47 It’s dreamy weather we’re on. You wave your crooked wand along an icy pond. (англ.) — Навън ни посреща време за мечти. Ти размахваш огънатата пръчка по заледеното езеро. — Б.пр.

Мислите го нападаха, а той беше неспособен да се защити. Всички кръчми са затворени. Не си напълни плоската бутилка, след като я изля в пастта на кучето в депото за контейнери. Ще се обади обаче на Йойстайн. Йойстайн кара такси почти всяка нощ с неизменната половин бутилка джин под седалката.

„Това няма да ти помогне.“

Освен ако не вярва в привидения, разбира се. А Хари май вярваше в призраците, обградили стола му, които го гледаха с тъмните си празни очни кухини. И Биргита, която излезе от морето, все още с котвата на шията, му се струваше истинска; и усмихнатата Елен със забита в главата бейзболна бухалка; и Вили, увиснал върху сушилника като фигура на древен кораб; и жената във водното легло, чиито очи се взират в синята гума; и Том, дошъл да си вземе часовника, размахвайки окървавения остатък от ръката си.

Алкохолът не можеше да го спаси. Само му осигуряваше временно облекчение. А в момента Хари беше готов да плати висока цена, за да се отърве поне за малко от кошмарите си.

Вдигна слушалката и набра номер. След втория сигнал се чу глас.

— Как е при вас, Халвуршен?

— Студено. Юн и Теа заспаха. Седя във всекидневната и наблюдавам улицата. Ще подремна утре.

— Мм.

— Ще се наложи да се отбием в апартамента на Теа за инсулин. Болна е от диабет.

— Добре, но вземете и Юн. Не го оставяйте сам.

— Ще повикам някой колега да стои при него.

— Не! — рязко отсече Хари. — Засега нямам намерение да посвещавам външни хора в плана.