Ю Несбьо - Спасителя

Хари забеляза как цветът на лицето на девойката рязко се промени.

— Мм. И ние искаме да си поговорим с нея.

— Започвайте — подкани ги майката.

— Насаме, ако нямате нищо против.

Майката и бащата се спогледаха. Дуелът продължи едва две секунди, но Хари успя да разчете знаците. Вероятно преди мъжът е вземал решенията за семейството, но в новата страна, в новата реалност тя е доказала способността си да се приспособява по-успешно към променилите се обстоятелства и си е извоювала правото да преценява кое е добро за децата и кое — не. Жената кимна на Хари в знак на съгласие.

— Разполагайте се в кухнята. Няма да ви пречим.

— Благодаря ви — усмихна се Беате.

— Не ми благодарете. Искаме да заловите злосторника. Знае ли се нещо за него?

— Предполагаме, че е наемен убиец, дошъл от Загреб. Засякохме негово обаждане в загребски хотел.

— Кой?

Хари погледна изненадано бащата, задал въпроса си на норвежки.

— Хотел „Интернационал“.

Бащата и чичото се спогледаха.

— Говори ли ви нещо? — поинтересува се Хари.

Бащата поклати глава.

— Ще ви бъда благодарен, ако споделите с нас някаква информация по въпроса. Мъжът е вдигнал мерника на Юн. Вчера направи апартамента му на решето.

По лицето на бащата се изписа изумление, но продължи да мълчи.

Майката тръгна към кухнята, а София — след нея, влачейки неохотно крака. Като повечето тийнейджъри, предположи Хари. Сигурно и Олег щеше да стане опърничав след няколко години.

Майката ги остави и излезе. Хари взе бележника, а Беате се настани срещу девойката.

— Здравей, София. Казвам се Беате. С Роберт гаджета ли бяхте?

Забила поглед в земята, София поклати глава.

— Беше ли влюбена в него?

Отново отрицателен знак.

— Наранявал ли те е?

За първи път, откакто дойдоха в апартамента, София отметна настрани завесата от черна коса и погледна Беате право в очите. Под тежкия грим личаха хубави черти, установи Хари. Сети се за бащата в другата стая: гневен, изплашен. На челото на девойката се виждаше синина, която гримът не можеше да прикрие.

— Не — отвърна София.

— Баща ти ли те предупреди да мълчиш, София? Виждам, че нещо те мъчи.

— Какво виждаш?

— Че някой те е наранил.

— Лъжеш.

— Откъде е тази синина на челото ти?

— Ударих се в една врата.

— Сега ти ме лъжеш.

— Преструваш се на умна, ама нищо не знаеш — изсумтя презрително София. — Ти си застаряваща полицайка, която вече трябва да гледа деца. Нали те видях как се радваш на бебето.

Гневът не се бе изпарил, но гласът на девойката стана дрезгав. Хари й даваше още едно, максимум две изречения, преди да се разплаче.

— Довери ни се, София — въздъхна Беате. — Трябва да ни помогнеш. Опитваме се да спрем убиец.

— Вината не е моя.

Риданието я задави и Хари установи, че прогнозата му се е оказала вярва: само едно изречение. От очите й рукна порой от сълзи. София се наведе и завесата отново се спусна.

Беате сложи ръка върху рамото й, но девойката я отблъсна.

— Вървете си! — извика тя.

— София, знаеш ли, че през есента Роберт е ходил в Загреб? — попита Хари.

Тя вдигна глава. Под размазания грим личеше силно изумление.

— Значи не ти е казал? — продължи Хари. — А да ти е споделял, че е влюбен в момиче на име Теа Нилсен?

— Не — прошепна задавено тя. — И какво, ако е бил влюбен?

Хари се опитваше да отгатне по изражението й дали новината й е направила впечатление, но течащите реки от чернилка му пречеха.

— Ходила си в магазина на „Фретекс“ да търсиш Роберт. По какъв въпрос?

— Исках да ми даде цигара назаем! — извика разгневено София. — Махайте се оттук!

Хари и Беате се спогледаха и станаха.

— Моля те да поразмислиш — обърна се Беате към девойката. — Това е номерът ми.

И сложи визитката си върху масата.

Майката ги чакаше в коридора.

— За съжаление София се разстрои много — сподели Беате. — Най-добре поговорете с нея.

Излязоха на улица „Якоб Ол“ и тръгнаха към „Сум“, където бяха паркирали колата.

— Oprostite!

Обърнаха се. Гласът долетя от сенчестия двор, където блещукаха две цигари. Угарките полетяха към земята и на светло излязоха двама мъже. Тръгнаха към Хари и Беате. Бащата на София и чичо Йосип.

— Хотел „Интернационал“, а? — попита бащата.

Хари кимна.

Бащата погледна недоверчиво Беате с крайчеца на окото си.

— Ще отида да докарам колата — веднага предложи тя и се отдалечи.

Хари не спираше да се удивлява как млада жена като Беате, прекарала почти целия си досегашен живот насаме с видеозаписи и веществени доказателства от местопрестъпления, е развила завидна социална интелигентност, с която го превъзхожда.