Ю Несбьо - Спасителя

Екхоф ги погледна в очакване разказът му да стигне до съзнанието им в цялата си трагичност. Обигран проповедник, знае къде да направи реторична пауза, помисли си Хари.

— И сега този китаец гори в ада?

— Според тогавашното разбиране на Юсеф Карлсен — да. Но самият Карлсен вече не вярва в Библията.

— Това ли е причината да напусне страната?

— Така ми обясни.

Хари кимна и подхвана, забил поглед в бележника си:

— Значи Юсеф Карлсен също ще гори в ада, щом не е успял да приеме този… парадокс в религията. Правилно ли съм схванал?

— Навлязохте в нееднозначни теологични проблеми, Хуле. Християнин ли сте?

— Не, детектив съм. Вярвам само на доказателства.

— А това ще рече…?

Хари погледна бегло часовника си и се поколеба, но все пак отговори бързо, с равен глас:

— Не ми допада религия, която проповядва, че вярата сама по себе си е входен билет към рая. Тоест, тя утвърждава като идеал способността ти да манипулираш собствения си разсъдък, за да приемеш нещо, което здравият ти разум отхвърля. Същите методи за интелектуално подчинение използват и диктаторските режими: идеята за по-висшия разум, която не се нуждае от доказателства.

— Доста задълбочени наблюдения, старши инспекторе — кимна Екхоф. — Не сте първият, изказал съмненията си. И все пак много по-интелигентни от нас хора вярват в Бог. Не ви ли се струва парадоксално?

— Не. Непрекъснато се сблъсквам с убийци, които ме превъзхождат по интелект, но отнемат човешки живот по незнайни за тях и за мен причини. Според вас възможно ли е убийството на Роберт да е насочено срещу Армията на спасението?

Комендантът се поизправи инстинктивно на стола.

— Ако намеквате, че Роберт е станал жертва на политически групировки, много се съмнявам да сте прав. Открай време Армията на спасението е поддържала неутрална линия по политическите въпроси. Винаги сме били последователни. Дори по време на Втората световна война не сме заклеймявали публично немската окупация, а продължихме да си вършим работата.

— Браво на вас — промърмори Халвуршен.

Хари го стрелна предупредително с поглед.

— Единствената инвазия с наша благословия е през 1888-а — невъзмутимо продължи Екхоф. — Шведската Армия на спасението реши да окупира Норвегия и в Осло се появи първата безплатна кухня: в най-бедния район на града, там, където днес се намира Главното управление, момчета.

— Не ми се вярва някой да е затаил неприязън по тази причина. По мои впечатления Армията на спасението в момента е по-популярна от всякога.

— И да, и не. Хората ни вярват и това се вижда. Но имаме проблеми с набирането на кадри. През есента в Офицерската школа в Аскер имахме само единайсет кадети, а в пансиона има място за шейсет. А понеже винаги сме се придържали към консервативното тълкуване на Библията по въпросите на хомосексуализма например, не се радваме на всеобща любов. Ние също осъвременяваме възгледите си, само дето при нас се случва по-бавно отколкото в по-либералните църковни общества. Но знаете ли… във време на превратности като нашето не ми се струва особено фатално, ако нещата се случват малко по-бавно. — Усмихна се на Халвуршен и на Хари, все едно бяха изразили пълно единодушие с възгледите му. — Така или иначе, в Армията навлизат все повече млади хора и внасят модерните си възгледи. В момента провеждаме конкурс за нов изпълнителен директор и имаме доста млади кандидати за поста.

Той сложи ръка върху корема си.

— Да не би Роберт да е бил един от тях? — попита Хари.

— Не, Роберт не е кандидатствал за работата — усмихна се комендантът. — Един от основните претенденти за поста е брат му Юн. Бъдещият изпълнителен директор ще се разпорежда с имуществото на Армията, а Роберт не беше достатъчно надежден, за да му бъде поверена такава отговорност. Освен това не е учил в Офицерската школа.

— Това имущество… за жилищата на улица „Гьотеборг“ ли говорите?

— Не само за тях. Имаме и други. На „Гьотеборг“ живеят само служители на Армията, докато например на „Якоб Ол“ подслоняваме бежанци от Еритрея, Сомалия и Хърватия.

— Мм — Хари погледна бележника си, удари с химикалката по ръкохватката и стана. — Достатъчно време ви отнехме, Екхоф.

— О, никак не сте ме притеснили. Все пак всички искаме убиецът да бъде разкрит.

Комендантът ги изпрати до вратата.

— Може ли да ви задам един въпрос, Хуле? Виждал съм ви някъде. Физиономист съм.

— Сигурно по телевизията или във вестника — предположи Хари. — Вдигнаха шум покрай моята скромна личност заради убийство на норвежец в Австралия.