Ю Несбьо - Спасителя

— Сега там не е ли ужасно студено?

— Нощес вероятно ще се подслоня в приюта на Армията на спасението. Винаги имат свободни легла.

— Така ли?

Отново погледна младежа — чист и спретнат на вид, с равни блестящи зъби. И все пак от него лъхаше на гнилоч. Мъжът сякаш долавяше и щракането на хиляди челюсти, които разкъсваха плътта му отвътре.

Зад волана Халвуршен търпеливо изчакваше автомобил е бергенска регистрация да престане най-сетне да буксува върху леда и да потегли. Хари разговаряше по телефона с Беате.

— Какво искаш да кажеш? — попита той силно, за да надвика бръмченето на бергенската кола.

— Човекът на двете снимки не е един и същ — повтори тя.

— Имат еднакви шапки, еднакви якета, еднакви шалчета. Защо да не е един и същ?

Тя не отговори.

— Беате?

— Лицата им не се виждат ясно. Има нещо странно, не съм сигурна точно какво. Вероятно заради светлината.

— Мм. Дали сме на грешен път?

— Не знам. Застанал е точно пред Карлсен, както показват и следите, иззети от местопрестъплението. Какво бръмчи така?

— Бамби на ледената пързалка. Чао засега.

— Почакай! Има още нещо. Разгледах снимките от предния ден.

— И?

— Не намерих зрители, които да са ходили и на двата концерта. Има обаче една подробност. Забелязах мъж в жълтеникаво палто, вероятно от камилска вълна. Носи шал…

— Мм. По-скоро шалче?

— Не, прилича на обикновен вълнен шал. Завързан е по същия начин като при онзи или онези с шалчетата на врата. Десният край се подава от възела. Сещаш ли се?

— Не.

— За пръв път виждам някой да си връзва така шала.

— Изпрати ми снимките на електронната поща и ще ги разгледам.

С влизането в кабинета си Хари разпечата снимките от Беате.

Отиде да ги вземе от стаята с принтера и завари там Гюнар Хаген.

Хари кимна. Двамата мъже постояха мълчаливо, загледани в сивата машина, която плюеше листовете един след друг.

— Нещо ново? — не се стърпя накрая Хаген.

— И да, и не.

— Журналистите не ме оставят на мира. Ще бъде чудесно, ако можем да им дадем някаква информация.

— А, щях да забравя, шефе. Осведомих ги, че издирваме този мъж. — Хари извади от купчината един лист и посочи мъжа с шалчето.

— Какво си направил?

— Дадох малко сведения на пресата. По-точно на „Дагбладе“.

— Без да се посъветваш с мен?

— Това е съвсем рутинна процедура, шефе. Наричаме го конструктивен теч на информация. Казваме на журналистите да представят сведенията като „информация от анонимен източник от полицията“. Така се създава впечатлението, че те са работили здраво, за да се сдобият с нея. Това ги устройва — издават вестника в по-голям тираж, отколкото ако открито ги помолим да публикуват снимките. А ние си осигуряваме помощта на хората, които са видели този мъж и биха могли да го идентифицират. Така всички са доволни.

— Не и аз, Хуле.

— Искрено съжалявам, шефе — Хари подчерта искреността си с угрижено изражение.

Хаген прикова поглед в него, а челюстите му се размърдаха наляво-надясно и се разминаха като у преживните животни.

— И защо издирваме този мъж? — попита Хаген и издърпа листа от ръцете на Хари.

— Не съм съвсем сигурен. Вероятно има съучастници. Според Беате Льон всички те… си връзват шалчетата по определен начин.

— Изглежда ми като обикновен хърватски възел. — Хаген отново огледа снимката. — Какво особено намирате в него?

— Как го нарекохте, шефе?

— Хърватски възел.

— Какво?

— Елементарно историческо познание.

— Ще ви бъда признателен, ако ме осветлите по въпроса, шефе.

— Какво знаеш за Трийсетгодишната война?

— Очевидно почти нищо.

— Когато шведският крал Густав Адолф се канел да превземе Германия, попълнил дисциплинираната си, но малобройна войска с най-добрите войници в Европа. Сдобили се със славата си, защото ги смятали за безстрашни. Става дума за хърватските наемници. Знаеше ли, че норвежката дума krabat — буен младеж — е шведска заемка с първоначалното значение „хърватин“, тоест безстрашен разбойник?

Хари поклати отрицателно глава.

— Макар хърватите да са се били за чужда страна и да са ги задължавали да носят униформата на крал Густав Адолф, им позволили да задържат нещо, което да ги отличава от останалите войници: кавалерийското шалче. Представлявало парче плат, вързано по специален начин. Французите присвоили и обновили въпросния аксесоар. Нарекли го с думата cravate — „вратовръзка“, която идва от „хърватин“.