Ю Несбьо - Спасителя

Той си пое дъх и изкачи стълбите до ресторант „Бискит“.

За разлика от предната вечер вътре нямаше почти никакви посетители. Същият сервитьор стоеше облегнат на вратата към помещението. Онзи с къдриците като на Джорджи и сините очи.

— Hello there 22 22 Hello there (англ.) — Привет. — Б.пр. — поздрави го сервитьорът. — Не ви познах.

Премига изненадан: думите на сервитьора всъщност означаваха, че го е познал.

— Палтото ви издаде. Много шик. От камилска вълна ли е?

— Надявам се да — заекна смутено той и се усмихна.

Сервитьорът се засмя и сложи длан върху ръката му. В очите му нямаше и следа от страх. Явно сервитьорът изобщо не го подозираше. Вероятно полицията не е идвала в ресторанта и не е намерила оръжието, обнадежди се той.

— Не идвам да се храня — обясни. — Искам само да използвам тоалетната.

— Тоалетната ли? — сините очи на сервитьора потърсиха зрителен контакт. — Дошли сте само за да използвате тоалетната? Сериозно?

— Само за малко — преглътна той с пресъхнало гърло. Присъствието на сервитьора го притесняваше.

— Само за малко — повтори сервитьорът. — Разбирам.

В тоалетната нямаше хора. Миришеше на сапун. Но не и на свобода.

Ароматът се усили, когато вдигна капака на дозатора над мивката. Запретна ръкава на сакото си и бръкна в зеления студен течен сапун. За миг му хрумна ужасяващата мисъл, че са сменили диспенсъра с нов. Но после напипа оръжието. Извади го внимателно. Сапунът започна да се точи на дълги зелени ленти по белия порцелан на мивката. Пистолетът се нуждаеше само от малко вода и смазка. В пълнителя имаше още шест патрона. Побърза да изплакне оръжието и тъкмо се канеше да го пъхне в джоба на палтото си, когато вратата се отвори.

— Hello again 23 23 Hello again (англ.) — Пак здрасти. — Б.пр. — прошепна сервитьорът и се усмихна широко.

Усмивката му обаче замръзна, когато забеляза оръжието.

Мъжът в палтото от камилска вълна бързо прибра пистолета, смънка „довиждане“ и внимателно се размина със сервитьора в тесния отвор за вратата. Лъхна го учестено дишане и получи ерекция.

Чак навън на студа усети, че сърцето му бие, сякаш изпитва страх. Кръвта плъзна по тялото му. Почувства се топъл и лек.

Хари пристигна на улица „Гьотеборг“ точно когато Юн Карлсен излизаше от апартамента си.

— Стана ли време? — попита Юн и погледна объркано часовника.

— Малко подраних — призна Хари. — Колегата ми ще дойде след малко.

— Може ли преди разговора да отскоча до магазина за мляко?

Юн, облечен в тънко яке, току-що се бе сресал.

— Разбира се.

Най-близката квартална бакалница се намираше от другата страна на улицата и докато Юн плащаше литър нискомаслено мляко, в магазина Хари с удивление разглеждаше богатия избор от коледна украса, сместена между рафтовете с тоалетна хартия и кутиите с корнфлейкс. Двамата мъже подминаха мълчаливо статива за вестници до касата, макар огромните печатни букви на заглавията за убийството на площад „Егер“ да привличаха вниманието им. На първа страница „Дагбладе“ поместваше зърнеста, неясна изрезка от снимка на Ведлог. Около главата на един от хората бе отбелязан червен кръг. Заглавието гласеше „Полицията издирва този мъж“.

Излязоха от магазина. Юн спря пред просяк с рижава коса и мустак, оформен по модата през седемдесетте години. Порови известно време в джоба си и най-сетне намери нещо подходящо. Пусна го в кафявата картонена чаша.

— Нямам с какво да ви почерпя — извини се Юн на Хари. — А кафето престоя в кафемашината. Сигурно има вкус на асфалт.

— Нищо, аз го обичам така.

— И вие ли? — Юн Карлсен се усмихна вяло. — Ох! — Юн се хвана за главата и се обърна към просяка. — С пари ли ме целиш? — изненада се той.

Просякът изпуфтя ядосано в мустака си и извика с ясен глас:

— Приемам само монети в обращение, ако обичате!

Апартаментът на Юн Карлсен беше същият като на Теа Нилсен. Чист, подреден, но обстановката ясно показваше, че вътре живее ерген. В главата на Хари се оформиха три бързи предположения: старите мебели, поддържани в добро състояние, са купени — както и мебелите в дома на Хари — от първия магазин от веригата „Фретекс“, създадена от Армията на спасението; Юн не е ходил на изложбата, рекламирана от единствения плакат на стената; Юн предпочита да вечеря на ниската масичка пред телевизора, а не на масата в кухнята. До оскъдния брой книги на етажерката се намираше снимка на мъж в униформата на Армията на спасението, устремил към стаята властния си поглед.