Ю Несбьо - Спасителя

— Баща ви? — попита Хари.

— Да — кимна Юн, взе две чаши от кухненския долап и наля кафе от покафенялата кана.

— Приличате си.

— Благодаря. Дано сте прав.

Остави чашите и кутията с мляко върху ниската масичка. По лакираната повърхността личаха ясни кръгове — следите показваха къде точно е разполагал чинията и чашата си, докато вечеря. Хари обмисляше дали да не попита как родителите им са приели новината за смъртта на Роберт, но се отказа.

— Да започнем с основната ни хипотеза, а именно: брат ви е бил убит, защото е навредил на някого: измамил го е, взел е пари назаем, обидил го е, заплашил го е, наранил го е. С две думи: някой е искал да отмъсти на Роберт. Всички описват брат ви като свястно момче. В началото на всяко разследване на убийство близките и познатите обикновено изтъкват именно положителни черти в характера на жертвата. Но както знаем, всеки човек си има и тъмна страна. Нали?

Юн кимна. Въпреки това Хари се поколеба дали това е израз на съгласие.

— Ще ви помоля да ме осветлите какви са били негативните черти на Роберт.

Юн го погледна с недоумение.

Хари се изкашля:

— Да започнем с парите. Брат ви имаше ли финансови проблеми?

— И да, и не — сви рамене Юн. — Роберт не си позволяваше големи разходи. Няма как да е задлъжнял на някого с голяма сума. По принцип не вземаше пари назаем от чужди хора, а от мен. Макар че заем е доста широко понятие… — Юн се усмихна печално.

— За какви суми говорим?

— Малки. Като изключим парите от есента.

— Колко?

— Ами… тринайсет хиляди.

— За какво му трябваха?

Юн се почеса по главата.

— За някакъв проект, но не пожела да ми разкаже подробности. Налагало се да замине за чужбина. Ще видиш, само това ми повтаряше. Сумата ми се стори голяма, но понеже нямам кола, а и живея скромно, имах възможност да му услужа. За първи път от много време го виждах ентусиазиран. Очаквах с нетърпение да разбера какъв е този проект, но после… се случи това.

Хари си водеше записки.

— Мм. А какви тъмни страни откривахте в характера на брат си?

Хари знаеше, че ще отнеме известно време. Затова заби поглед в масичката и зачака Юн да обмисли въпроса, докато вакуумът на тишината му въздейства. Този вакуум рано или късно винаги успяваше да изсмуче нещо: лъжа, отчаян опит да отклони темата или — в най-добрия случай — истината.

— Когато Роберт беше млад… — подхвана Юн, но млъкна.

Хари продължаваше да стои неподвижно.

— Нямаше… задръжки.

Хари кимна, без да вдига очи. Окуражи Юн, без да нарушава създалия се вакуум.

— Непрекъснато се страхувах какво ли ще измисли. Беше много буен. Сякаш в него живееха двама души. Единият — хладнокръвен, овладян, изследователски настроен, любопитен да разбере… как да се изразя… реакциите на хората, техните чувства, страданието им.

— Ще ми дадете ли пример? — попита Хари.

Юн преглътна с усилие.

— Веднъж, на път към вкъщи, Роберт ме заведе да ми покаже нещо в мокрото помещение. Беше сложил котката в малък празен аквариум, където преди татко отглеждаше гупи — вид рибки. Беше мушнал вътре градинския маркуч и завъртял кранчето докрай. Докато се усетя, водата напълни аквариума почти догоре. Бързо извадих котката. Роберт ми обясни, че искал да види как ще реагира животното. Според мен обаче целеше да види моята реакция.

— Мм. Ако брат ви е имал подобни странности, защо никой не споменава за тях?

— Малцина познаваха тази страна на Роберт. Заслугата тя да остане скрита е отчасти моя. Още когато бяхме малки, татко ме накара да обещая, че ще внимавам Роберт да не направи някоя глупост. А и самият Роберт съумяваше да се контролира до известна степен. Съчетаваше хладнокръвие и плам, ако ме разбирате. В общи линии само най-близките усещаха неговата… тъмна страна. Е, и някоя друга жаба — Юн се усмихна. — Пускаше ги във въздуха с балони, пълни с хелий. Когато татко го хвана, той обясни, че му се струвало много тъжно жабите да осъдени от природата да не видят света от птичи поглед. А аз… — Юн се вторачи във въздуха с просълзени очи — … аз се разсмях. Татко беше бесен, но аз не се ядосах на Роберт. Само той можеше да ме разсмее така.

— Мм. Успя ли да надрасне агресивните си нагласи?

— Честно казано, не съм наясно с подробности от живота му през последните години — вдигна рамене Юн. — След като майка и татко се преместиха в Тайланд, двамата с Роберт се виждахме по-рядко.

— Защо?

— Обикновено така става с повечето братя, без да има конкретна причина.