Ю Несбьо - Спасителя

Хари продължи да чака мълчаливо. На стълбището се затръшна врата.

— Забърка се и в разни любовни афери.

В далечината виеше сирена на линейка. Чу се и металическото бръмчене на асансьора. Юн си пое дъх и призна с въздишка:

— С млади жени.

— Колко млади?

— Не знам със сигурност, но ако се вярва на Роберт, невръстни.

— Имате ли причини да го подозирате в лъжа?

— Нали ви казах, понякога искаше да види как ще реагирам.

Хари стана и се приближи до прозореца. По пътечката в парка „Софиенберг“, наподобяваща крива линия, начертана от дете върху бял лист, крачеше мъж. На север от църквата в парка се намираше малко, заградено гробище на еврейската общност. Столе Ауне, психологът, веднъж осведоми Хари, че преди век целият парк „Софиенберг“ бил гробище.

— Проявявал ли е склонност към насилие над тези млади момичета? — попита Хари.

— Не! — Викът на Юн прокънтя между голите стени.

Хари мълчеше. Мъжът излезе от парка, пресече улица „Хелгесен“ и се насочи към жилищната сграда.

— Не ми е споделял подобни неща. А дори да ми беше казал, че е насилвал момиче, нямаше да му повярвам.

— Познавате ли някоя от приятелките му?

— Не. Връзките му не продължаваха дълго. Доколкото знам, Роберт е имал сериозни намерения само към едно момиче.

— И коя е тя?

— Теа Нилсен. Още като младеж беше напълно обсебен от нея.

— От вашата приятелка?

Юн се загледа замислено в чашата.

— Повечето хора сигурно се питат как така не съм успял да стоя далеч от единственото момиче, което брат ми истински е харесвал през целия си живот. Бог ми е свидетел колко пъти самият аз съм си задавал същия въпрос.

— И?

— Теа е най-прекрасният човек, когото съм срещал.

Бръмченето на асансьора спря.

— Брат ви знаеше за връзката ви с Теа?

— Разбра, че сме се виждали няколко пъти. Беше започнал да се досеща, но двамата с Теа се опитвахме да пазим връзката си в тайна.

На вратата се почука.

— Сигурно е Беате, колежката ми. Ще отворя.

Хари захлупи бележника с написаната част надолу, остави го върху масичката, а до него — химикалката, и отиде до вратата. Забави се, докато разбере, че трябва да дръпне, а не да бутне. Пред него се показа лице, не по-малко изненадано от неговото. За секунда двамата приковаха поглед един в друг. Хари усети сладникав мирис на парфюм като от силен дезодорант.

— Юн? — попита предпазливо непознатият.

— Един момент — отвърна Хари. — Извинете, просто очаквахме друг човек.

Хари се върна при Юн:

— Теб търсят.

Отпусна се на мекия диван, но изведнъж го обзе усещането, че току-що се е случило нещо. Провери дали химикалката си е на мястото до бележника. Да, не беше местена. И все пак мозъкът му бе регистрирал нещо смущаващо, но още не бе съумял да го конкретизира.

— Добър вечер? — чу гласа на Юн зад гърба си.

Учтиво, резервирано обръщение. С въпросителна интонация. Така човек поздравява непознати хора, целта на чието посещение не разбира. Ето пак. Имаше нещо гнило у този посетител. Използва малкото име на Юн, за да попита за него, а Юн очевидно го виждаше за първи път.

— What message? 24 24 What message? (англ.) — Какво съобщение? — Б.пр. — попита Юн.

В същия миг всички части от пъзела се подредиха в главата на Хари. Вратът на непознатия. С шалче. Вързано на възел. Хари стана, коленете му се удариха о ниската масичка и чашите с кафе се преобърнаха.

— Затвори вратата! — изкрещя старши инспекторът.

Юн обаче стоеше като хипнотизиран, приковал поглед в непознатия, с извит гръб, все едно искаше да му помогне.

Хари се засили, прескочи дивана и се втурна към вратата.

— Don’t… 25 25 Don’t (англ.) — Недей. — Б.пр. — смотолеви Юн.

Хари се хвърли напред. Имаше чувството, че всичко застина. И преди го беше преживявал. Приливът на адреналин променя усещането за време. Все едно се движиш във вода. Знаеше, че е закъснял. Дясното му рамо подпря вратата, а в лявото се удари левия хълбок на Юн. В ушите си усети звуковата вълна от взрива на барут и от куршум, току-що излетял от цевта на пистолета.

После дойде пукотът от изстрела. Вратата се затръшна и се заключи. Юн се удари в гардероба, а после в ръба на кухненския плот. Хари погледна вратата. Някой натискаше дръжката надолу и се мъчеше да отвори.

— Мамка му — процеди старши инспекторът и се изправи на колене.

Убиецът разтресе здраво вратата.

Хари хвана колана на безжизнения Юн и го задърпа по паркета към спалнята.

Отвън убиецът дращеше ожесточено по вратата. Последва нов изстрел. Разхвърчаха се стърготини, куршумът продупчи една от възглавниците на дивана, към тавана се издигна облак от сиво-черна перушина, а кутията с млякото се разплиска. Потеклата струя описа бяла парабола над масата.