Ю Несбьо - Спасителя

Беате Льон сложи утешително ръка върху коляното й.

— Засега не знаем нищо повече. Важното е, че му се размина. Според лекаря има само мозъчно сътресение.

— Което аз му причиних — уточни Хари. — А ръбът на кухненския плот проби малка дупка в челото му. Куршумът от пистолета не го е улучил, намерихме го в стената. Вторият куршум пък се е забил в кутията с мляко. Само си помисли — вътре в нея. Третият е влязъл в хладилника между стафидите и…

Беате погледна красноречиво Хари, за да му напомни, че в момента Теа едва ли се интересува от любопитни балистични факти.

— Няма значение. Юн е добре, но понеже изпадна в безсъзнание, лекарите ще го задържат за наблюдение.

— Добре, може ли да го видя?

— Разбира се — кимна Беате. — Само ще ви помоля преди това да разгледате тези снимки. Кажете ми, ако някой от мъжете ви се струва познат.

Беате извади снимки от една папка и ги подаде на Теа. Лицата на снимките бяха силно увеличени и приличаха на мозайки от черни и бели точки.

Теа поклати отрицателно глава:

— Трудно ми е да ви отговоря. Не откривам разлика между тях.

— Аз също — съгласи се Хари. — Беате обаче е специалист по разпознаване на лица и според нея това са двама различни мъже.

— Или поне така предполагам — уточни тя. — Освен това нападателят на Юн връхлетя върху мен, докато бягаше от апартамента. На мен той не ми заприлича на нито един от мъжете на тези снимки.

Хари остана смаян: Беате никога не се колебаеше, станеше ли въпрос за човешки лица.

— Боже мой — прошепна Теа. — Колко души са замесени?

— Успокойте се. Пред стаята на Юн сме поставили охрана — съобщи Хари.

— Какво? — Теа го погледна с разширени от ужас очи.

Досега очевидно не й бе минало през ум, че Юн, макар и приет за лечение в болница, все още се намира в опасност. Е, вече й го напомниха. Чудесно.

— Елате да го видим — дружелюбно я подкани Беате.

Да, помисли си Хари, елате с мен и оставете този идиот да помисли по въпроса, че е редно да се държим внимателно с хора в състояние на шок.

Хари чу забързани стъпки в другия край на коридора и се обърна.

Халвуршен сякаш се спускаше по слалом, криволичейки между пациенти, посетители и медицински сестри, обути с тракащо сабо. Задъхан, спря пред Хари и му подаде лист с блед черен шрифт. По лъскавината на хартията разбра, че разпечатката е направена от факса в полицията.

— На едната страница ще намериш списъци с имената на пасажерите. Опитах се да се свържа с…

— В болницата съм длъжен да си изключа телефона. Нещо интересно?

— Лесно се сдобих със списъците. Изпратих ги на Алекс, той ги погледна веднага. Неколцина от пътниците имат разни дребни провинения в досието си, но те не ни дават основания да ги подозираме в убийство. Появи се обаче нещо съмнително…

— Да?

— Един от пътниците в списъците е пристигнал в Осло преди два дни. Имал е и билет за връщане със самолет, който по разписание е трябвало да излети вчера, но са отложили полета за днес. Христо Станкич. Не се е явил на гишето за летищен контрол. Странно се, като се има предвид, че билетът му е бил евтин и не може да се презавери. В списъка фигурира като хърватски гражданин. Помолих Алекс да провери регистъра с населението на Хърватия. Тя не е член на Европол, но понеже хърватите нямат търпение да влязат в ЕС, са проявили желание да сътрудничат…

— Давай по-накратко, Халвуршен.

— Христо Станкич не съществува.

— Интересно — Хари се почеса по брадичката. — Не е задължително обаче Христо Станкич да е замесен в случая.

— Не, разбира се.

Хари огледа името в списъка. Христо Станкич. Просто едно име, но въпросното лице се представя с това име на гишето за летищен контрол, където искат паспорт. Хотелите също изискват паспорт при настаняване.

— Провери списъците с имената на гостите във всички хотели в Осло — нареди Хари. — Така ще разберем дали Христо Станкич е нощувал в някой от тях през последните дни.

— Започвам веднага.

Хари се поизправи и кимна на Халвуршен. Надяваше се младият му колега да разтълкува правилно жеста му, а именно „доволен съм от работата ти“.

— А аз отивам при психолог.

Кабинетът на психолога Столе Ауне се намираше в онази част на „Спурвайсгата“ — ще рече улица „Трамвайна“ — където няма релси, но затова пък тротоарите предлагат доста разновидности на човешката походка: самоуверената, пъргава походка на неработещите майки, развили култ към бодибилдинга във фитнесцентър „САТС“; предпазливата походка на изтощената, но неизгубила кураж клиентела на хосписа за наркозависими.