Ю Несбьо - Спасителя

— Миналата година политиците не прекъснаха празничната си почивка заради шест случая на смърт от свръхдоза.

— Искам да знам на какъв етап е разследването, Хуле.

Хари усети как потта смъди по зърната на гърдите му.

— Въпреки че „Дагбладе“ публикува снимките на заподозрения, не са се обадили свидетели. Според анализа на Беате Льон става дума за двама извършители, не за един. Съгласен съм с нея. Мъжът, който дойде в апартамента на Юн Карлсен, беше облечен в палто от камилска вълна, носеше шалче и дрехите съвпадат с облеклото на мъжа от снимката във вечерта преди убийството.

— Само дрехите ли съвпадат?

— Не успях да разгледам внимателно лицето на нападателя. И Юн Карлсен не си спомня почти нищо. Една негова съседка призна, че пуснала в сградата някаква англоговорящ, който искал да остави коледен подарък за Юн пред вратата му.

— Добре — кимна Хаген. — Тази теория за повече от един убиец не бива да се разгласява. Продължавай.

— Не мога да ви кажа почти нищо повече.

— Нищо?

Хари погледна скоростомера и спокойно увеличи на трийсет и пет километра в час.

— Натъкнахме се на фалшив паспорт на хърватин, Христо Станкич. Днес човекът не се е качил на самолета за Загреб, макар да е имал билет. Намерихме къде е бил отседнал: в хотел „Скандия“. В момента Льон проверява стаята му за ДНК-следи. В хотела няма много гости, та се надявахме рецепционистката да разпознае мъжа от снимките ни.

— И успя ли?

— За съжаление не.

— Какви основания имаме да подозираме точно този Станкич?

— Всъщност само фалшивия паспорт — Хари погледна крадешком към скоростомера на Хаген: 40 км/ч.

— И как ще го открием?

— В епохата на информацията имената оставят следи. Всичките ни агенти са в бойна готовност. Ако лицето Христо Станкич се настани в хотел в Осло, ако си купи самолетен билет или използва кредитната си карта, веднага ще разберем. По думите на рецепционистката той я питал къде има уличен телефон и тя го упътила към предгаровия площад. „Теленур“ ще ни изпрати списък с изходящите разговори от телефонните кабинки през последните няколко дни.

— Значи разполагате само с един хърватин с фалшив паспорт, който не се е явил на летището за полета си — обобщи Хаген. — В задънена улица си, нали?

Хари мълчеше.

— Опитай се да мислиш по-разчупено.

— Добре, шефе — беззвучно се съгласи Хари.

— Винаги има изход — продължи началникът. — Разказвал ли съм ти как се справила японската армия с избухналата на фронта холера?

— Май не съм имал това удоволствие, шефе.

— Войниците се намирали в джунглата на север от Рангун и не можели да поемат нито храна, нито вода. Организмът им щял да се изсуши. Главнокомандващият обаче нямал намерение да умира и наредил всички да изпразнят морфина от спринцовките си, да ги напълнят с вода от манерките и да снабдят организма си с вода интравенозно.

Хаген увеличи темпото. Хари напразно очакваше да чуе учестено дишане.

— И идеята дала резултат. След няколко дни обаче им останал само един варел с вода, гъмжащ от ларви на комари. Заместник главнокомандващият предложил да изсмучат със спринцовките сока от плодовете, които растели наоколо, и да си го инжектират. Плодовият сок по принцип съдържа деветдесет процента вода. А и нямали какво да губят. Войската се спасила благодарение на изобретателността и мъжеството на водачите си, Хуле. Изобретателност и мъжество.

— Изобретателност и мъжество — изпухтя Хари. — Благодаря, шефе.

Хари въртеше педалите с всичка сила, а дъхът му съскаше като огън през отворена врата на камина. Скоростомерът показваше 42 км/ч. Погледна с каква скорост се движи началникът му. 47. При това дишаше съвсем спокойно.

Хари се сети за книга, написана преди хиляда години: „Изкуството на войната“ 30 30 „Изкуството на войната“ (края на VI — началото на V в. пр.н.е.) — Авторството се приписва на Сун Дзъ, а според някои е дело на неизвестна група китайски философи. Днес идеите на книгата оказват влияние върху бизнес тактиката и други сфери на живота. — Б.пр. . Подари му я един банков крадец. В нея се казваше: „Не се бий, ако положението не е съдбоносно.“ Хари осъзнаваше, че не бива да влиза в тази битка. Защото независимо от изхода щеше да се окаже губещ.

Намали скоростта. 35 км/ч. За своя изненада не изпита раздразнение, само примирение. Навярно вече узряваше и се разделяше с онзи идиот, който винаги тръгва с рогата напред, стига някой да размаха червена кърпа. Погледна Хаген. Началникът движеше краката си с мъка, а по лицето му бе избил лъскав слой пот.