Ю Несбьо - Спасителя

— Значи този Роберт Карлсен е предпочитал малолетни момичета — повтори Ауне.

Бе окачил туиденото си сако на облегалката и притисна двойната си брадичка към папийонката.

— За това може да има много причини, разбира се, но нали каза, че е израснал с родители, членове на Армията на спасението, и е бил възпитан в строго религиозен дух?

— Да, точно така — кимна Хари и вдигна очи към препълнените, доста неподредени етажерки на библиотеката в кабинета на своя съветник по лични и служебни въпроси. — Но не е ли само мит разбирането, че човек придобива перверзни нагласи, ако расте в затворена и догматично религиозна среда?

— Не — просто отвърна Ауне. — Сред извършителите на подобни сексуални престъпления членовете на християнските секти заемат челно място.

— Защо?

Ауне долепи върховете на пръстите си и премлясна доволно:

— Ако по време на детските и юношеските си години човек е бил наказван или унижаван например от родителите си, задето се е опитал да изрази сексуалността си, той изтласква тази част от личността си. В резултат естественото му сексуално съзряване спира и сексуалните предпочитания поемат по други пътища, така да се каже. С настъпването на зрелостта мнозина от тези хора се опитват да се върнат в онзи стадий от развитието си, когато все още им е било позволено да се държат естествено, да изживяват сексуалността си.

— Слагат си например памперси.

— Да. Или си играят с екскрементите си. Сещам се за следния случай. Един сенатор от Калифорния…

Хари се изкашля.

— Възможно е в зряла възраст да се върнат и към така нареченото core-event 29 29 Core-event (англ.). — Главно събитие. — Б.пр. — продължи Ауне. — Най-често то е последният път, когато успешно са осъществили сексуалните си намерения, тоест когато сексуалността им е функционирала. Това главно събитие би могло да бъде влюбване или сексуален контакт през юношеските им години, който не е бил последван от наказание, защото е останал в тайна.

— А може ли да бъде посегателство?

— Да. Ситуация, в която са имали контрол и са се чувствали силни, тоест обратното на унизени. Такива хора посвещават целия си живот на целта да възстановят въпросната ситуация.

— Но едва ли е толкова лесно човек да се превърне в сексуален насилник.

— Прав си. Много родителите пребиват децата си само защото са ги заварили с порносписание, но в зряла възраст тези тийнейджъри развиват съвсем нормална здрава сексуалност. Ако искаш обаче да увеличиш многократно вероятността у даден юноша да се появи склонност към извращения, ще му осигуриш агресивен баща, властна и за предпочитане сексуално извратена майка и среда, изтъкана от премълчани случки и заплахи да гори в ада заради похотта си.

Телефонът на Хари изписка веднъж. Той прочете съобщението от Халвуршен. Лице на име Христо Станкич отседнало в хотел „Скандия“ до Централната гара в нощта преди убийството.

— Как върви с анонимните алкохолици? — поинтересува се Ауне. — Помагат ли ти да се въздържаш от употреба на спиртни напитки?

— И да, и не — Хари стана.

Стресна го крясък.

Обърна се. Озова се само на сантиметри от две широко отворени очи и зинала като черна дупка уста. Хлапето притисна носа си о стъклената стена на детската занималня в „Бъргър Кинг“ и се отпусна назад с радостен смях върху килима от червени, жълти и сини пластмасови топки.

Избърса кетчупа, полепнал по устата му, изпразни подноса в коша за отпадъци и тръгна по „Карл Юхан“. Мъчеше се да се свие в тънкото сако, но студът щипеше безпощадно. Реши да си купи ново палто, щом намери сносна стая в „Скандия“.

Шест минути по-късно влезе в лобито на хотела и застана зад двойка, която явно вече се настаняваше. Рецепционистката му хвърли бегъл поглед и не даде знак да го е познала. Отново се зае с двамата гости. Разговаряха на норвежки. Жената се обърна към него. Руса, млада. Усмихна му се. Хубава е, помисли си той, без да е нещо особено. Той също й се усмихна. Устните му се разтеглиха в неискрена усмивка, защото само преди няколко часа видя същата жена пред жилищната сграда на улица „Гьотеборг“:

Без да мърда, наведе глава и си мушна ръце в джобовете. Стисна пистолета. Това го успокои. Вдигна очи и погледна в огледалото зад рецепционистката. Образът се разми, раздвои се. Той затвори очи, вдиша дълбоко и пак ги отвори. Постепенно едрият мъж попадна във фокус. Късоподстриганата му глава, бледата му кожа и зачервеният нос, суровите, ясни черти на лицето му, смекчени от чувствената уста. Той беше мъжът в апартамента на Юн Карлсен. Полицаят.