Ю Несбьо - Спасителя

Изчакаха мълчаливо асансьора. Халвуршен забеляза капки пот по челото на Хари. Младият полицай знаеше за страха му от асансьори. Слязоха на петия етаж и Халвуршен се принуди да подтичва след Хари по жълтия коридор. Стигнаха пред отворената врата. Хари спря рязко и Халвуршен едва не се натресе в гърба му.

— Здравейте! — поздрави Хари.

— Здравейте — отговори женски глас. — Пак ли вие?

Високият старши инспектор запълни отвора на вратата и попречи на Халвуршен да види коя е жената. Не му убегна обаче промяната в гласа на Хари:

— Да, пак ние. Къде е комендантът?

— Очаква ви, влизайте.

Халвуршен го последва в малкото преддверие и кимна на дребната жена зад бюрото. Стените в кабинета на коменданта бяха украсени с дървени щитове, маски и копия. По рафтовете на пълната библиотека имаше африкански фигури и снимки, вероятно на семейството му.

— Благодарим ви, че се съгласихте да ни приемете веднага, Екхоф — кимна Хари. — Това е полицай Халвуршен.

— А това, което се случва, е истинска трагедия — Екхоф стана и посочи двата стола. — Журналистите не ни оставят на мира цял ден. Да чуем докъде сте стигнали.

Двамата полицаи се спогледаха.

— Екхоф, нямаме намерение да издаваме поверителна информация за хода на разследването.

Веждите на коменданта се смръщиха заплашително. Халвуршен въздъхна безшумно в очакване на поредния бой между петли. Ала най-неочаквано лицето на Екхоф пак се отпусна.

— Прощавайте, Хуле. Професионална деформация. Като главнокомандващ понякога забравям, че не всички са длъжни да ми докладват. С какво мога да ви помогна?

— Накратко, искам да ви попитам дали ви хрумва някакъв мотив за извършеното престъпление?

— Мислих по въпроса. Трудно ми е да намеря причина. Роберт беше доста хаотична натура, но иначе симпатичен младеж. Съвсем различен от брат си.

— Юн не е ли симпатичен?

— Юн не е хаотичен.

— В какво се е забърквал Роберт?

— Да се е забърквал? Намеквате за нещо, което не ми е известно. Имах предвид само, че Роберт не бе намерил правилната посока в живота си за разлика от брат си. Познавах добре баща им. Юсеф беше един от най-добрите ни офицери. Но изгуби вярата си.

— При предишната ни среща споменахте, че историята е дълга. Може ли да ни я представите накратко?

— Уместен въпрос. — Комендантът въздъхна тежко и погледна през прозореца. — По време на едно от наводненията Юсеф работеше в Китай. Малцина от тамошните жители бяха чували за Бог и измираха като мухи. Според библейското тълкование на Юсеф човек, който не е приел Исус в сърцето си, няма да бъде спасен и ще гори в ада. Заедно с други доброволци раздавал лекарства на нуждаещите се в китайската провинция Хюнан. Заради наводненията навсякъде плували отровници на Ръсел — едни от най-опасните змии на света. Мнозина китайци пострадали от ухапвания. Въпреки че Юсеф и хората му разполагали с голям запас от противоотровен серум, рядко успявали да спасят жертвите на отровницата: отровата й съдържа вещество, което разгражда стените на кръвоносните съдове и предизвиква силно кръвотечение от мястото на ухапването. Жертвата умира за час-два. Докато работех като мисионер в Танзания, съм виждал с очите си как действа отровата на дървесната змия бумсланг — тя е със сходен състав. Гледката е потресаваща.

Екхоф затвори очи.

— И така, да се върнем към Юсеф. Един ден той и неговата медицинска сестра се отбили да дадат пеницилин на две близначета с пневмония. В това време баща им се прибрал. Току-що във водата на оризовата нива го била ухапала отровница на Ръсел. Юсеф Карлсен носел доза серум и накарал сестрата да бие инжекция на пострадалия. А той излязъл да се облекчи навън, защото подобно на всички жертви на наводненията имал диария и стомашни спазми. Докато клечал във водата, по тестисите го ухапала змия. Надал ужасен вик и за околните не останало съмнение какво го е сполетяло. Върнал се в къщата. Сестрата му казала, че китаецът-езичник отказва да му бият инжекцията. Предпочел серумът да спаси Юсеф, защото ако той оцелее, ще помогне на още деца. Китаецът се описал като обикновен земеделец, който дори няма какво да обработва след природния катаклизъм.

Екхоф си пое въздух.

— Юсеф ми сподели, че бил ужасно изплашен и дори не помислил да се възпротиви на благородното предложение. Приел медицинската сестра да му бие серума. После се разплакал, а китаецът се помъчил да го успокои. Юсеф съумял да си възвърне самообладанието и помолил сестрата да попита китаеца дали е чувал за Исус. Тя едва отворила уста да преведе въпроса и панталоните на селянина плувнали в кръв. Издъхнал за секунди.