Ю Несбьо - Спасителя

— Интересна философия, Хуле — Хаген се огледа, за да види реакцията на останалите си подчинени, но непроницаемите им лица не издаваха какво мислят. — Предлагам все пак да се върнем към случая.

— Добре. Продължаваме да търсим оръжието на убийството с разширен периметър обаче. Ще извикаме още свидетели за разпит, ще се отбием в магазините, които снощи бяха затворени. Няма да си губим времето със записи от охранителни камери, преди да се сдобием с нещо конкретно. Ли и Ли, вие двамата ще направите обиск в апартамента на Роберт Карлсен на улица „Йорбиц“.

Двамата кимнаха.

— Проверете и работното му място, може да намерите нещо любопитно. Ако се натъкнете на писма, донесете ги тук. Същото важи и за харддиска от компютъра му. Така ще разберем с кого е поддържал контакт. Разговарях с КРИПОС. Днес ще се свържат с Интерпол и ще поискат информация за подобни случаи в Европа. Халвуршен, идваш с мен в щабквартирата на Армията на спасението. Преди това обаче ще поговоря с Беате. Край на съвещанието. На работа!

Последва скърцане на столове и шум от тътрещи се крака.

— Един момент, господа! — спря ги Гюнар Хаген. — Забелязвам, че някои от вас идват на работа с цепнати дънки и дрехи, които рекламират футболния отбор „Волеренген“. Може бившият ви шеф да не е възразявал срещу такова облекло, но аз не го приемам. Журналистите ще следят всяка наша стъпка и ще ни гледат под лупа. От утре държа да виждам само дрехи без дупки или цепки и без рекламни емблеми. Ние сме обществена служба и е редно да изглеждаме сериозно и неутрално. Моля всички с чин старши инспектор да останат.

Всички излязоха с изключение на Хари и Беате.

— Считано от понеделник следващата седмица ще издам заповед всички старши инспектори в отдела да носят оръжие.

Хари и Беате останаха смаяни.

— Битката става все по-жестока — вдигна брадичка Хаген. — Трябва просто да свикнем с мисълта, че оръжието ще ни бъде необходимо за в бъдеще. Като ръководни кадри е редно да дадете пример на останалите. Пистолетът не е придатък, а естествена принадлежност в следователската работа редом с мобилния телефон и компютъра. Ясно?

— Аз нямам разрешително — отвърна Хари.

— Шегуваш се.

— Не, пропуснах изпита по стрелба през есента. После предадох оръжието.

— Тогава ще ти издам разрешително. Имам такива правомощия. На пощенския си рафт ще намериш нужния документ. После ще го представиш и ще ти дадем пистолет. Никой няма да се измъкне. Започвайте работа!

Хаген излезе.

— Побъркал се е — отбеляза Хари. — За какво ни е оръжие?

— Значи сега трябва да си закърпиш дънките и да си купиш кобур за пистолета — пошегува се Беате.

— Мм. Дай да хвърля един поглед на снимките в „Дагбладе“.

— Заповядай — тя му подаде жълта папка. — Може ли да те попитам нещо, Хари?

— Да, разбира се.

— Защо го правиш?

— Кое?

— Защо се застъпи за Магнюс Скаре? Знаеш, че е расист, а и думите ти за дискриминацията си бяха чиста измислица. Дори ти не си вярваш. Искаш да ядосаш новия началник, затова ли го направи? Да се увериш, че още от първия ден ще се превърнеш в черната овца?

Хари отвори плика.

— Ще ти ги върна, когато ги разгледам.

Застанал на прозореца в хотелската си стая в „Радисън“ на площад „Холберг“, той гледаше побелелия, замръзнал в ранния час град. Сградите — ниски, чупливи на вид — изобщо не подсказваха, че се намират в една от най-богатите държави на света. Жълтият безличен Кралски дворец изглеждаше като плод на смесица от благочестива демокрация и обедняло кралство. Между оголените клони на дърветата се мержелееше просторен балкон. Сигурно оттам кралят поздравява поданиците си. Той вдигна въображаема пушка на рамото си, затвори едното си око и се прицели. Балконът се разми и се раздвои.

Сънува Джорджи. Когато се запознаха, Джорджи стоеше клекнал до скимтящо от болка куче. Позна кучето — Тинто — но кое беше това момче със сини очи и руса къдрава коса? Заедно сложиха Тинто в дървен сандък и го занесоха при ветеринаря, който приемаше в сива двустайна къща в обрасла с бурени ябълкова градина до реката. Лекарят установи, че кучето страда от зъбобол и му трябва не ветеринар, а зъболекар. Но кой би се охарчил заради старо бездомно куче, което съвсем скоро ще изгуби всичките си зъби? По-добре да приспи кучето, за да го отърве от предстоящата мъчителна гладна смърт, предложи той. Джорджи избухна в сърцераздирателен, почти мелодичен плач. В отговор на ветеринаря защо плаче Джорджи обясни, че кучето може да е Исус, защото баща му казвал „Исус ни се явява в образа на най-беззащитните, например като окаяно куче, което няма нито покрив над главата си, нито залък хляб“. Ветеринарят поклати глава и се обади на зъболекаря. След училище двамата с Джорджи отидоха да видят как е Тинто. Той ги посрещна с радостно вирната опашка. Лекарят им показа хубавите черни пломби в устата на кучето.