Ю Несбьо - Спасителя

Второ, резултатът от изследването на иззетите следи се свеждаше единствено до извода, който направи експертът им по балистика: куршумът, пронизал главата на Роберт Карлсен, и празната гилза, намерена на местопрестъплението, са изстреляни от едно и също оръжие.

Трето, липсваше мотив.

Беате Льон приключи с рапорта си и Хари даде думата на Магнюс Скаре.

— Вчера разговарях с управителката на магазина от веригата „Фретекс“ на булевард „Ширкевайен“, където е работел Роберт Карлсен — подхвана Скаре, когото съдбата с типичното си подигравателно чувство за хумор бе лишила от способността да изговаря звука „р“ — основна част от името му. — Беше съкрушена. Описа Роберт като всеобщ любимец и вечно усмихнат чаровник. Понякога проявявал небрежност към задълженията си. Например се случвало да не се появи на работа без предупреждение. Но жената не смяташе, че мъж като Роберт има врагове.

— Същото потвърдиха и другите, с които разговарях — подкрепи го Халвуршен.

През цялото време от началото на срещата Гюнар Хаген, със скръстени на тила ръце, наблюдаваше Хари с любопитната усмивка на зрител на магическо шоу, който очаква фокусникът всеки момент да извади заек от шапката си. За жалост този път Хари не разполагаше със скрити козове. Освен с обичайните заподозрени: теориите.

— Някакви предположения? — попита старши инспекторът. — Хайде, сега е моментът да се издъните. След края на срещата оттеглям разрешението.

— Жертвата е застреляна публично, преди да се стъмни — подхвана Скаре. — Само един бранш се занимава с такива убийства. Покушението над Роберт Карлсен представлява професионално извършена екзекуция с цел да бъдат сплашени и предупредени всички останали, които не са уредили дълговете си с дилърите.

— Никой от разузнавачите ни от Отдела за борба с наркотиците не е чувал за мъж на име Роберт Карлсен. Убитият има чисто досие. Проверихме в регистъра на осъдените лица. Нищо. Аз поне не съм попадал на задлъжнели наркомани, които да не са били арестувани за кражба.

— Съдебните лекари не откриха забранени субстанции в кръвта му — добави Беате. — Нито следи от игли на спринцовки или други признаци на наркомания.

Хаген се изкашля и привлече вниманието им.

— Служител от Армията на спасението едва ли би посегнал към дрогата. Продължавайте с други хипотези.

Хари забеляза как по челото на Магнюс Скаре избиха червени петна. Скаре — дребен на ръст, бивш гимнастик, с гладка кестенява коса, сресана на страничен път — беше един от най-младите му колеги. Арогантен и амбициозен, Скаре напомняше на младия Валер, но не притежаваше интелигентността и полицейския нюх на Том. През последната година обаче самочувствието на Скаре отбеляза известен спад и Хари се надяваше някой ден от него да стане добър полицай.

— От друга страна, мнозина подчертават експериментаторската нагласа на Роберт Карлсен — обади се Хари. — А всички знаем, че в магазините от веригата „Фретекс“ работят наркомани, осъдени на общественополезен труд. Вроденото любопитство към нови изживявания и лесният достъп до упойващи вещества представляват лоша комбинация.

— Именно — съгласи се Скаре. — Попитах управителката на магазина дали Роберт си е имал приятелка. Доколкото знаела, нямал. Но спомена, че там няколко пъти се отбила девойка от чуждестранен произход. Търсела Роберт. Изглеждала съвсем невръстна. Според управителката приличала на човек от бивша Югославия. Обзалагам се, че е косовска албанка.

— И кое те кара да мислиш така? — поинтересува се Хаген.

— Думата „косовари“ веднага ме подсеща за „дрога“.

— Гледай ти! — разсмя се гърлено Хаген и се залюля на стола. — Млади момко, само на мен ли ми звучиш като човек с непреодолими предразсъдъци?

— На мен също — намеси се Хари. — Но ние, следователите, разплитаме случаите с помощта на предразсъдъците си. Защото те се основават не на повърхностни знания, а на неопровержими факти и професионален опит. Затова в тази стая си запазваме правото да подлагаме на дискриминация всички без оглед на раса, религия и пол. В наша защита ще кажа единствено, че дискриминираме не само най-беззащитните в обществото.

Халвуршен се усмихна. Познаваше това правило.

— Гейовете, религиозните дейци и жените нарушават законите по-рядко от хетеросексуалните мъже на възраст между осемнайсет и шейсет години. Но ако заподозрените за разпространение на наркотици са лесбийка от Косово и дебел, противен норвежкоговорящ рокер с татуировка на челото, вероятността косоварката да е наркодилър е значително по-голяма. Така че ако се налага да избираме — а ние безспорно сме изправени пред избор — първо ще повикаме косовската албанка за разпит. Несправедливо отношение към косовските албанци, които спазват законите? Да, така е. Но понеже работим с ограничени ресурси и сме принудени да преценяваме вероятностите, не можем да си позволим да игнорираме уроците на професионалния си опит. Ако той ни бе научил, че съществува обичайната практика наркотрафикантите на летище „Гардермуен“ да пренасят дрога в отворите на тялото си, като се преструват на инвалиди, без колебание щяхме да спираме всички инвалиди на летището, да ги вдигаме от количките им, да нахлузваме гумени ръкавици и да ги опипваме щателно. Просто няма да споделяме с пресата методите си на работа.