Ю Несбьо - Спасителя

— Ами ако се е движил в обратната последователност?

Халвуршен мълчеше.

— Никой зрител, застанал пред сцената, не би се забил в тонколоните, откъдето бандата не се вижда — продължи Хари, — освен ако няма основателна причина.

— Например намерението да убие някого?

— Стига с тези плоски шеги.

— Добре, но не знаеш коя снимка е направена първо. Обзалагам се, че се е движил към средата, а не обратното.

— Колко залагаш?

— Двеста крони.

— Чудесно. Погледни под светлината от уличните фенери на двете снимки. — Хари му подаде лупа. — Да забелязваш някаква разлика?

Халвуршен кимна.

— Снегът — отговори си Хари. — На снимката, където е застанал отстрани, вали сняг. Снощният сняг спря чак през нощта. Следователно тя е направена след другата. Ще се обадя на Ведлог от „Дагбладе“. Ако е снимал той, дигиталният му фотоапарат има вграден часовник и ще ни каже кога точно е заснел публиката.

Ханс Ведлог от „Дагбладе“ се числеше към малцината фотографи, които се кълнат в огледално-рефлексните фотоапарати и филмовите ленти. Затова се наложи да разочарова старши инспектор Хуле, поне по отношение на въпроса му кога точно са направени снимките.

— Добре. Вие ли снимахте по време на концерта онзи ден?

— Двамата с Рьодберг. Нали ние организирахме концертните прояви.

— Щом използвате филмови ленти, сигурно снимките на публиката от въпросната вечер са още у вас?

— Да. Ако бях снимал с друг фотоапарат, отдавна щях да съм ги изтрил.

— Сетих се за тази подробност. Искам да ви помоля и за една услуга.

— Да?

— Моля ви да проверите снимките от онзи ден и да ми кажете забелязва ли се накъде мъж с островърха плетена шапка, черно непромокаемо яке и шалче на врата. В момента пред нас са ваши снимки, на които присъства този мъж. Колегата ми Халвуршен ще ги сканира и ще ви ги изпрати. Имате ли компютър наблизо?

Ведлог явно се колебаеше.

— Няма проблем да ви изпратя снимките ми, но да ги проверявам ми прилича на следователска работа, а в качеството си на журналист нямам желание да се занимавам с това.

— Моля вас, защото нямаме достатъчно време да проверяваме всичко. Искате ли снимка на човека, когото полицията издирва за убийството на Роберт Карлсен, или не?

— Означава ли това, че можем да я публикуваме?

— Да.

— В момента съм в лабораторията — Ведлог изведнъж стана много сговорчив. — Веднага ще разгледам снимките. Обикновено правя много снимки на публиката, така че има надежда. Дайте ми пет минути.

Халвуршен сканира снимката и я изпрати. Хари барабанеше нервно с пръсти по бюрото, докато чакаше обаждането на журналиста.

— Защо си толкова сигурен, че убиецът е бил на местопрестъплението и предната вечер? — поинтересува се Халвуршен.

— Не съм сигурен, разбира се. Но ако Беате е права и убиецът е професионалист, той се е постарал да разузнае района и вероятно предварително е отишъл да огледа площад „Егер“ във времето, което съвпада с планирания час на покушението, и с обстановката. Завчера пак имаше концерт.

Петте минути изминаха, после още шест. Телефонът звънна.

— Съжалявам — обади се Ведлог. — Няма хора с островърхи шапки и черни непромокаеми якета. Нито с шалчета.

— Мамка му — изруга високо Хари.

— Да ви ги пратя ли, за да ги огледате и вие? Онази вечер обърнах единия прожектор към публиката и лицата се виждат по-ясно.

Хари се подвоуми. Не биваше да губят ценно време, особено през това критично за разследването първо денонощие.

— Изпратете ги, ще ги прегледам по-късно — реши той, но преди да продиктува имейл адреса си на Ведлог, се сети за друго: — Впрочем предпочитам да ги изпратите на Льон от Отдела за експертно-криминална дейност. Бива я в разпознаването на лица. И не искам в утрешния брой да си видя името в подзаглавието, нали?

— Не се притеснявайте. Ще ви цитирам като „източник от полицията, пожелал да остане анонимен“. Беше ми приятно да работя с вас.

Хари затвори и кимна на удивения Халвуршен.

— А сега, младши, да тръгваме към щабквартирата на Армията на спасението.

Халвуршен наблюдаваше скришом Хари. Старши инспекторът не можеше да прикрие нетърпението си. Докато оглеждаше таблото с обявления за пътуващи проповедници, музикални репетиции и дежурства, не спираше да пристъпва от крак на крак. Най-сетне прошарената рецепционистка в униформа приключи разговора по телефона и се обърна усмихнато към двамата мъже.

Хари й обясни накратко с каква цел са дошли. Тя кимна с разбиране, все едно ги е очаквала, и им обясни как да стигнат до кабинета на коменданта.