Ю Несбьо - Спасителя

Полицаят се обърна към Теа и погледна бележника си.

— А вие трябва да сте Теа Нилсен, сестра на Рикард Нилсен. Какво е вашето впечатление от Роберт Карлсен?

— Не го познавах добре — вдигна рамене Теа. — Той… — скръсти ръце, избягвайки погледа на Юн. — Доколкото знам, не е навредил на никого.

— Роберт споменавал ли е за някакви конфликти?

Юн поклати категорично глава, сякаш се мъчеше да се отърве от някакво съмнение. Роберт е мъртъв. Мъртъв.

— Дължеше ли пари на някого?

— Не. Тоест, да, на мен.

— Сигурен ли сте, че само на вас?

— Какво намеквате?

— Роберт злоупотребяваше ли с наркотици?

Юн се вторачи в полицая и отговори:

— Категорично не.

— Защо сте толкова сигурен? Невинаги…

— Работата ни е да помагаме на наркомани. Запознати сме със симптомите. Роберт никога не е вземал наркотици. Как по-ясно да се изразя?

Полицаят кимна и си записа.

— Съжалявам, но бях длъжен да ви попитам. Възможно е извършителят на покушението да страда от психически отклонения и Роберт да е случайно избрана жертва. А понеже образът на войник от Армията на спасението, застанал до коледната тенджера на площад „Егер“, е станал почти емблематичен, не изключваме и вероятността убийството му да е насочено срещу цялата ви организация. Сещате ли се за някакъв аргумент в полза на последната ни теория?

Теа и Юн поклатиха глава едновременно.

— Благодаря ви за помощта — полицаят прибра бележника в джоба на палтото си и се изправи. — Не успяхме да намерим нито телефонния номер, нито адреса на родителите ви…

— Аз ще се погрижа — увери го Юн, приковал пред себе си празен поглед. — Напълно сигурно ли е?

— Кое?

— Че убитият е Роберт.

— За жалост да.

— Всъщност вие само за това сте сигурни — неочаквано се обади Теа. — Не знаете нищо друго.

Полицаят спря пред вратата и се замисли.

— Обобщихте ситуацията доста точно — съгласи се Хари.

В два през нощта снегът спря. Облаците, досега надвиснали над града като тежка черна завеса, се разтвориха и на сцената излезе голямата жълта луна. Температурата под голото небе започна да спада, а стените на къщите — да пукат от студ.

Седмият ден преди Коледа донесе студ, който стегна минувачите в желязна ръкавица, и те бързаха мълчаливо по улиците на Осло с единствената мисъл да се отърват от мразовитата хватка и да се доберат до дома или служебното си място.

Седнал в съвещателната зала в червената зона на Главното управление, Хари слушаше разочароващият доклад на Беате, като се опитваше да не гледа вестниците на масата. Всички ежедневници, публикували едрозърнести снимки на потъналия в мрак площад „Егер“, съобщаваха за публичното убийство още на първа страница и препращаха за подробности, поместени във вестника. „Ве Ге“ и „Дагбладе“ бяха скалъпили и материал, който с известна доза снизхождение би могъл да мине за портрет на Роберт Карлсен въз основа на няколко разговора с негови приятели и познати. „Добро момче.“ „Винаги готов да помогне на хора в беда.“ „Трагедия.“ Хари прочете изявленията внимателно няколко пъти, но не откри нищо съществено. Журналистите не бяха успели да се свържат с родителите на починалия и само „Афтенпостен“ цитираше брат му: „Направо необяснимо.“ Под тази кратка реплика вестникът поместваше снимка на млад мъж с болезнено сгърчена физиономия и разрошена коса, застанал пред жилищна сграда на улица „Гьотеборг“. Материалът бе изготвен от стар познат на Хари — Рогер Йендем.

Хари се почеса по бедрото през една дупка в дънките си и съжали, задето не си обу клин отдолу. В седем и половина дойде на работа и влезе в кабинета на Хаген да попита кой оглавява разследването. Началникът му съобщи, че след като се посъветвал с шефа на криминалната полиция, решил да възложи следствената работа на Хари. До второ нареждане. Хари не пожела Хаген да му разясни какво влага в израза „до второ нареждане“. Кимна и излезе от кабинета му.

В десет часа дванайсет следователи от Отдела за борба с насилието плюс Беате Льон и Гюнар Хаген, който искал само „да бъде в течение“, се събраха в залата.

Снощното обобщение на Теа Нилсен още важеше с пълна сила.

Първо, нямаше свидетели. Нито един от зрителите на концерта не бе забелязал нещо съществено. В момента полицаи преглеждаха записите от охранителните камери, но досега не бяха открили нищо. Разпитите на служителите в магазините и ресторантите на улица „Карл Юхан“ също не дадоха резултат. На дежурната линия не се обади нито един свидетел. Беате получи снимките на площада от вестник „Дагбладе“ и ги прегледа, но докладва, че на тях се виждат или групи усмихнати момиченца в близък план, или общ поглед над множеството, където не се различават отделни лица. Тя увеличи части от снимките, изобразяващи публиката пред Роберт Карлсен, ала не забеляза нито оръжие, нито друга отличителна черта на мистериозния убиец.