Ю Несбьо - Спасителя

— Метър и половина — уточни Беате. — Повечето пистолети изстрелват празна гилза надясно, но не на голямо разстояние. Намерихме гилзата в снега на сто четирийсет и шест сантиметра от трупа, а по яката на убития имаше обгорени вълнени нишки.

Хари погледна Беате. За нейно най-ценно качество смяташе не вродената й способност да запомня и различава човешки лица, а интелигентността й, старателността и идиотското житейско верую, споделяно изцяло и от Хари: полицаите вършат важна работа.

Хаген разтъпка крака в снега.

— Добре, Льон. Но кой, по дяволите, би искал да застреля офицер от Армията на спасението?

— Не е бил офицер — уточни Халвуршен, — а редови войник. Офицерите се назначават на постоянен договор, докато войниците работят или на хонорар, или доброволно. — Халвуршен отвори бележника си. — Казва се Роберт Карлсен. Двайсет и девет годишен. Неженен, без деца.

— Но явно не му липсват врагове — отбеляза Хари. — Какво ще кажеш, Льон?

— Вероятно покушението не е насочено срещу конкретна личност — отговори Беате, без да поглежда началника.

— Така ли? — усмихна се Хаген. — И срещу кого тогава е насочено?

— Срещу Армията на спасението например.

— И кое те навежда на тази мисъл?

Беате сви рамене.

— Може да са си спечелили врагове заради оспорваните си възгледи за хомосексуалистите, жените-свещеници, правото на аборт — защити теорията й Халвуршен. — Възможно е някакъв фанатик да…

— Ще проверим — прекъсна го Хаген. — Покажете ми тялото.

Беате и Халвуршен погледнаха въпросително Хари. Той кимна на Беате.

— Виж ти! Да не би шефът да е решил лично да ръководи разследването? — изненада се Халвуршен, след като Льон и Хаген се отдалечиха.

Хари потърка замислено брадичка, докато наблюдаваше проблясващите светкавици от фотоапаратите на репортерите.

— Професионалист — промърмори той.

— Какво?

— Според Беате извършителят е професионален убиец. Нека започнем оттам. Кое е първото, което прави професионалистът, след като извърши убийство?

— Бяга?

— Не е задължително. При всички случаи обаче гледа да се отърве от улики.

— От оръжието.

— Точно така. Искам незабавно да назначиш проверка на всички кофи, контейнери и кошчета за отпадъци в радиус от пет квартала около площад „Егер“. Ако се наложи, повикай и хора от оперативния екип на криминална полиция.

— Добре.

— И се погрижи да се сдобием с актуалните записи от всички камери за видеонаблюдение от магазините в зададения периметър.

— Това ще го свърши Скаре.

— И още нещо. „Дагбладе“ участва в организацията на уличните концерти и обикновено пуска репортаж за тях. Провери дали фотографът им е правил снимки на публиката.

— Разбира се. Не се сетих за това.

— Прати снимките на Беате да ги погледне. Утре в десет сутринта искам всички следователи в залата за съвещания. Ще им съобщиш ли?

— Да.

— Къде са Ли и Ли?

— Разпитват свидетели в Главното управление. Две момичета гледали концерта в близост до убития.

— Добре. Помоли Ула да състави списък на роднините и приятелите на жертвата. Като начало ще проверим дали някой от близкото му обкръжение има мотив да го очисти.

— Нали току-що каза, че убиецът е професионалист?

— Не бива да отхвърляме нито една възможност, Халвуршен. Започваме издирването там, където е светло. Семейството и приятелският кръг са най-лесно откриваеми. Според статистиката осем от десет убийства са извършени…

— … от познат на жертвата — въздъхна Халвуршен.

Някой повика Хари по име. Двамата полицаи се обърнаха. Журналистите тичаха към тях.

— Шоуто започна — промърмори Хари. — Прати ги при Хаген. Аз отивам в участъка.

Чекира си багажа и мина през митническата проверка. Намираше се в приповдигнато настроение. Приключи с последната си задача. Чувстваше се толкова весел, че реши да изпробва трика с билета. Служителката поклати глава, когато той извади синия плик с билета си от вътрешния джоб, за да й го покаже.

— Мобилен телефон? — попита тя на норвежки.

— Не — отговори той на английски.

Остави плика с билета върху масата между рентгеновия апарат и металния детектор, за да си съблече палтото от камилска вълна. Изненадан установи, че все още носи шалчето на врата си, свали го и го мушна в джоба. Сложи палтото си в легена, който служителят постави пред него, и мина под детектора под зоркия поглед на още двама униформени. Заедно с мъжа, зает да разглежда сканираното палто на компютърен екран, и служителя в края на лентата, ставаха общо петима души с единствената задача да следят пътниците да не внесат опасни предмети на борда. След като мина през детектора, той си облече палтото и се върна да си вземе плика с билета. Никой от служителите не го спря. Той ги заобиколи. Ето така би могъл да се качи на самолета с нож в плика. Насочи се към просторната чакалня за заминаващи. Порази го гледката от големия панорамен прозорец. Снегът бе спуснал плътна бяла завеса и не се виждаше нищо.